Решение № 1284 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5487/2007 г.

Решение № 1284 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5487/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Н. П. Л. - адв. В. К. срещу въззивно решение № 114 от 21.05.2007 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 65/2007 г. потвърждаващо решение № 963 от 28.12.2006 г. по гр.д. № 1309/2006 г. на Ямболски районен съд, в частта, с която Н. Л. е осъден да предаде на П. П. и В. П. владението на лек автомобил марка"М", модел"С", с рег. № У*, с рама WDВ 1401341А218204, двигател 60397112012573, както и да им заплати направените по делото разноски. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Твърди се, че председателят на съдебния състав е в особени отношения с пълномощника на ответниците П., което обстоятелство е станало известно след приключване на производството пред въззивната инстанция и тъй като не се е отстранил сам съгласно чл. 13, ал. 1 ГПК от производството по делото, поражда съмнения за безпристрастността на съда. Освен това всички молби за събиране на доказателства са оставени без уважение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав в друг съдебен район. Ответниците в производството - П. Х. П. и В. Г. П. в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно в сила. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При напълно изяснена фактическа обстановка и прилагайки правилно материалния закон въззивният съд е приел, че на 25.11.2004 г. И. Ж. Р. е придобил собствеността върху процесното МПС по силата на договор за покупко-продажба с родителите на касатора П. и С. И., а на 23.08.2005 г. заедно със съпругата си К. Т. продали на П. П. същото МПС. Приел е, че договорът за покупко-продажба от който ищецът П черпи правото си на собственост е действителен, защото грешката в последните две цифри в ЕГН на единия от продавачите не води до неговата нищожност, тъй като законът не го въздига като факт с такива правни последици. Не е налице и симулация, тъй като липсва контралетр или нарочно обратно писмо, изхождащо от страните по привидната сделка, както и писмени доказателства, удостоверяващи изявленията на насрещната страна по сделката. Освен това презумпцията за добросъвестност уредена в чл. 17, ал. 2 ЗЗД не е оборена по реда на чл. 127, ал. 1 ГПК от Н. Л. Фактът, че съществуват отношения от обща търговска дейност между П. купувача по продажбата не води до извода за знание у първия за наличието на симулация, поради което съдът е приел, че ищците П. са придобили правото на собственост върху процесния лек автомобил. И тъй като автомобилът се владее от Л. /обяснения по реда на чл. 114 ГПК /, който не е провел пълно доказване на спорния факт - наличие на основание за владението, то съдът е уважил иска за ревандикиране на МПС. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма. Съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд се произнася само по заявени в касационната жалба основания. Принципът на диапозитивното начало е ясно изразен, касационният съд дава защита само в рамките на посочените от касатора основания и проверява валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт. Отменителните основания по касационната жалба определят рамките на проверката. Забраната, създадена с чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.) да участва в делото съдия, който е заинтересован от изхода му или се намира седна от страните в особени отношения, се е наложила по съображения, че в тези случаи може да се породи съмнение относно безпристрастието на съдията и възможността да бъде обективен и да съдействува за разкриване действителните отношения между страните, и правилното решаване на спора между същите. В настоящия случай липсват данни, които да сочат, че председателят на въззивния съдебен състав е заинтересован от изхода на делото /чл. 12, ал. 2 ГПК / и е бил длъжен сам да се отстрани от участието си /чл. 13, ал. 1 изр. 2 ГПК /, поради което е неоснователно твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на обжалваното решение. С оглед специфичните функции на въззивната инстанция пред нея се допускат само нови и то относими доказателства към разглеждания спор съгласно разпоредбата на чл. 205 ГПК (отм.). Искането на Л. за събиране на нови доказателства, а именно назначаване на съдебно техническа експертиза, преразпит на свидетелите изслушани в първата инстанция и извършване на очни ставки между свидетелите и между свидетелите и въззивниците е оставено без уважение с нарочно, подробно и мотивирано определение на съда в открито съдебно заседание, проведено на 08.05.2007 г., тъй като исканите доказателства са неотносими към спорното право /фактите относно големината на гаража, за които е поискана експертиза/ и недопустими /прилагането на показания, събрани по различен съдопроизводствен ред/. Правилен е и изводът на съда за неоснователност на искането за допускане на очна ставка между свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, след като показанията на свидетелите не съдържат противоречие относно правнорелевантните факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно - в сила. Разноски не се дължат, с оглед изхода на спора, а такива не са и поискани. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение