Решение № 13532 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13574/2018 г.

Решение № 13532 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13574/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "Агро Солеи" ЕООД представлявано от управителя Г. Тончев, чрез адвокат Н. Илиева против решение № 383 от 04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 734/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на "Агро Солеи" ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9073#1/09.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители: и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015 г., е установено публично задължение, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2012, 2013 и 2014 във връзка с подадените от "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД Общи заявления за плащане на площ за 2012 с УИН 04.09.0712/53230, 2013 с УИН 04.05.0613/56810 и за 2014 с УИН 04.01.0714/61380 в размер на 69152. 66 лв. (шестдесет и девет хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправни разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на съда като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Агро Солеи" ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9073#1/09.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители: и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015 г., е установено публично задължение, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2012, 2013 и 2014 във връзка с подадените от "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД Общи заявления за плащане на площ за 2012 с УИН 04.09.0712/53230, 2013 с УИН 04.05.0613/56810 и за 2014 с УИН 04.01.0714/61380 в размер на 69152. 66 лв. (шестдесет и девет хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД /715/27.06.2017 г. на Директор на ДФЗ стр. 52 от делото за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор и на основание предоставената от закона възможност за делегиране на правата по чл. 20а от ЗПЗП включително и за издаване и подписване на АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, по схемите и мерките за директни плащания по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Извел е извод, че не са нарушени съществени административно-производствени правила, които да водят до неговата незаконосъобразност. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на това производство. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на лицето да депозира възражения и допълнителни доказателства, като неупражняването на това му право не представлява нарушение на административно-производствените правила. Освен това АУПДВ е издаден в съответствие с нормата на чл. 35 от АПК, а именно след като административният орган е изяснил фактическата обстановка по спора. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, като правилно е констатирал, че процесния административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, и целта на закона. Правилно е прието от съда, че в конкретния случай, след като задължението по мярка 214 "АЕП" е било поето през 2012 г., то през следващите пет години е следвало същото да се изпълнява върху същите блокове и масиви, които са били оторизирани за подпомагане именно през 2012 г. С влязъл сила административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. между страните е установено, че земеделският производител е допуснал припокриване на парцелите, спрямо парцелите одобрени за участието в тази мярка, който факт се потвърждава и от изслушаната съдебно- техническа експертиза, поради което е издадено уведомително писмо на изпълнителния Директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент. При положение, че това писмо е влязъл в сила акт е налице основание за издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по отношение на земеделския производител. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че актът е постановен без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – касаторът е уведомен за откриването на производството по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 01-2600/2714 от 26.05.2017 г., получено от пълномощник на жалбоподателя видно от собственоръчното отбелязване върху писмото, като с писмото е предоставена възможност на бенефициента да вземе участие в административното производство, което той не е упражнил. В този смисъл са спазени от административния орган разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 АПК. В акта са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване - с влязло в сила уведомително писмо изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ - РА, е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., като съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Правилно в този смисъл административният орган е приложил и материалния закон, като на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и влязло в сила уведомително писмо изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ - РА, е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9073/09.08.2017 година. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, основателна се явява своевременно направената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г. и съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, според която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лева, които следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,