Решение № 12294 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП и на Глобал съплай ЕООД, ЕИК 205451073, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя Б. С., чрез адв. Васева, срещу Решение 1035 от 15.02.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 5721/2022 г. Директорът на дирекция ОДОП София обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221420002457-091-001/24.01.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 551/12.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София и е признато правото на данъчен кредит по протоколи към фактури 38721/31.05.2019 г. от Sabiedriba ar ierobezotu atbildibu East Spirit ; 037/2019/16.07.2019 г. от The Spirits Company; 19-1163897/19.08.2019 г. от Distri One, a member of the ADS Group; FV 19-090926/30.09.2019 г. от ALCODIS BEBIDAS Y LICORES S.L. ; 19-1165075/14.10.2019 г. от Distri One, a member of the ADS Group; 73108 163591/12.09.2019 г. от Getrankepool Handels - GmbH и 19-1166402/05.12.2019г. от Distri One, a member of the ADS Group и съответните лихви. С доводи за наличие на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 претендира отмяната му в обжалваната част, постановяване на друго решение по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу РА и присъждане на деловодните разноски. Глобал съплай ЕООД обжалва решението в частта, постановяваща отхвърляне на оспорването срещу РА, навеждайки касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, претендира отмяната му в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят сторените разноски. В съдебно заседание първият касатор се представлява от юрк. Соколова, която поддържа касационната жалба на сочените в нея основания, оспорва насрещната и претендира юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Дружеството се представлява от адв. Васева, която поддържа касационната жалба и заявените в нея искания, оспорва насрещната и възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, основателност на първата и неоснователност на втората. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред АССГ е оспорен РА 22221420002457-091-001/24.01.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 551/12.04.2022 г. на първия касатор, с който са установени задължения от недекларирани ВОП и задължение за начисляване по протоколи по чл. 117 от ЗДДС - данък в общ размер 482 395,27 лв., от които за ДДС в размер на 391 992 лв. и за лихви в размер на 90 403,27 лв. за данъчни периоди от м. 05.2019 г. до м. 10.2019 г. и м. 12.2019 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод, че ревизията е извършена след надлежно възложено и образувано производство съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, при спазени срокове по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, а РД е съставен съобразно чл. 117, ал. 1 от кодекса. РА е в писмена форма и има съдържането по чл. 120 от ДОПК, неразделна негова част е и РД с посочени фактически констатации и съображения на екипа. РА е подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) по смисъла на чл. 16 от ЗЕДЕУУ, поради което съответства на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК като подписан с КЕП на органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В първоинстанционното производство не е било спорно, че от Глобал съплай ЕООД не са декларирани получени доставки по ВОП на стоки, участие в тристранни операции и получени услуги от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в ЕС. Приходните органи мотивират приложимост на чл. 82, ал. 2 ЗДДС: регистрираното лице получател по доставката е следвало да издаде задължително протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и да начисли ДДС за доставките на услуги от съответните доставчици от държави членки като издаде протоколи за ВОП и ги включи в отчетните регистри. Поради това начисляват допълнително ДДС върху стойността на недекларирани доставки и включват данъка в увеличение на резултата за спорните данъчни периоди м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м.10.2019 г., м. 12.2019 г. Дефинираният от инстанцията по същество спор е относно приложимостта на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който право на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. С позоваване на заключението на ССчЕ първостепенният съд е отхвърлил тезата на приходните органи, че данни за получените доставки не са налични в счетоводството на ревизирания. Посочил е, че след съпоставка е налице съвпадение на данни за контрагент, VIN и стойност (съвпадаща или сходна, близка по размер) по отношение на конкретни фактури, за част от които с поредни номера 2, 4, 6, 7, 11, 13 и 15 в Таблица 3 от заключението, е видимо отразяване в отчетните регистри и СД по ЗДДС, като някои от тях са намерили отражение като доставки в дневника за покупки (кл. 12/22) и в дневника за продажби (кл. 31/41), а други като тристранни операции в дневника за покупки (кл. 30) и СД по ЗДДС за съответните периоди. АССГ акцентира върху констатацията на експерта, че плащания по фактури, видно от банкови извлечения, преводи и счетоводни записвания са осъществени, макар и преводите да са закръглени суми за авансови и частични плащания, които не са идентифицирани, с посочване на фактура или фактури, за които се отнасят, но изводът е, че плащания са осъществени. В обобщение съдът приема, че доставките, обективирани в покупки по инвойс фактури 38721/31.05.2019 г., 037/2019/16.07.2019 г., 19-1163897/19.08.2019 г., FV 19-090926/30.09.2019 г., 19-1165075/14.10.2019 г., 73108 163591/12.09.2019 г. и 19-1166402/05.12.2019 г. на обща левова стойност 668 419,89 лв. фигурират в счетоводството на ревизирания, поради което същите не са укрити и е налице и правото на приспадане на данъчен кредит в същия размер (на начислен данък), като данъкът се включва освен в дневника за продажби и в дневника за покупки на основание чл. 73а от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Нормата на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2009 г., позволява при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит да е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В разглеждания случай получателят не е издал протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не е начислил ДДС за доставките на услуги от съответните доставчици от държави членки чрез издаване на протоколи за ВОП и включване в отчетните регистри. Спорът е за това дали доставките са укрити и налице ли са данни за тях в счетоводството на ревизираното дружество. От заключението на ССчЕ се установява какви са наличните данни с счетоводството на Глобал съплай ЕООД по 7 от спорните фактури - 38721/31.05.2019 г. от Sabiedriba ar ierobezotu atbildibu East Spirit ; 037/2019/16.07.2019 г. от The Spirits Company; 19-1163897/19.08.2019 г. от Distri One, a member of the ADS Group; FV 19-090926/30.09.2019 г. от ALCODIS BEBIDAS Y LICORES S.L. ; 19-1165075/14.10.2019 г. от Distri One, a member of the ADS Group; 73108 163591/12.09.2019 г. от Getrankepool Handels - GmbH и 19-1166402/05.12.2019г. от Distri One, a member of the ADS Group. Действително, първостепенният съд не е коментирал констатациите на вещото лице, че счетоводните записвания относно фактурите, по които кореспондираща се явява сч см 304 Стоки според хронологичните регистри нямат съвместимост с оборотната ведомост за 2019 г., представена при ревизията, нито с Отчета за приходите и разходите за 2019 г. Прилагайки националните счетоводни стандарти, дружеството е било длъжно да изпълнява изискванията на счетоводен стандарт 2 "Отчитане на стоково-материални запаси", който определя реда за отчитането на стоково-материалните запаси, а такива според т. 2, б. "а" са материалите, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги, които могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието. За стоково-материални запаси, закупени от доставчик, правилното текущо счетоводно записване за заприхождаването е Дт с/ка от гр. 30 "Стоково-материални запаси" - Кт с/ка от гр. 40 "Доставчици", както и заприхождаване по съответните подсметки аналитично по видове въз основа на фактурата, издадена от доставчика и стокова разписка. В т. 9.1, т. 9.2. и т. 10 от СС 2 са регламентирани методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление. Спазването на националните изисквания за счетоводната отчетност е предвидено като задължение на данъчно задължените лица и в чл. 242 от Директива 2006/112, според който всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. От друга страна с решението си от 8 май 2008 г. по дело C-95/07 - 96/07 Ectrade СЕС приема, че е недопустима данъчна ревизионна практика, която санкционира неизпълнение като посоченото за счетоводна отчетност, както и за деклариране, с лишаване от право на приспадане при прилагане на режима на самоначисляване. Няма спор, че при режима на самоначисляване на ДДС начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит в същия размер са за едни и същи данъчни периоди, при което резултатът за всеки от тях следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с РА без да бъде признато право на данъчен кредит би било в разрез с принципа на данъчен неутралитет и пропорционалност. От друга страна константна е практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат да се позовават с измамна цел или с цел злоупотреба. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Укриването на доставки е свързано с такава цел. Като е обосновал извод, че доставките по изброените 7 фактури не са укрити и че данни за тях са налични в счетоводството на ревизирания, първостепенният съд е постановил съответстващо на материалния закон решение, което не е засегнато от наведените в касационните жалби касационни основания и следва да бъде оставено в сила. Своевременно заявените искания и изводът на неоснователност на двете касационни жалби обуславят разпределяне на отговорността за разноски, каквито се следват на дружеството в размер на 579,76 лв. от заплатената държавна такса. Основателно е възражението на адв. Васева за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение с оглед обема и качеството на осъществената от юрисконсултите процесуална защита лаконично мотивирана касационна жалба, липса както на отговор на насрещната касационна жалба, така и на подробно становище по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде редуцирано наполовина 7491 лв., като се присъдят и разноски в размер на 704,74 лв. от заплатената държавна такса за касационната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение