Решение № 1013 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2012 г.

Решение № 1013 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антоанета Тодорова Костова от гр. Чипровци срещу решение от 13.03.2012 г. по адм. дело № 678/2011 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 71/28.11.2011 г. на кмета на община Чипровци за прекратяване на служебното й правоотношение. Поддържа се неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, както и тази на оспорената заповед. Претендират се направените разноски. Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Също претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изложените доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението, не се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за спора, при което е направил правилен извод за законосъобразност на заповедта. След като лицето постъпва за първи път на държавна служба, за него е приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Възможността за прекратяване на правоотношението е въпрос на преценка от страна на органа по назначаването и тя не подлежи на съдебен контрол, тъй като в рамките на едногодишния срок е такава по целесъобразност. Тази преценка се основава на качеството на изпълнение на работата от служителя и е изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган. С оглед на изложеното, законосъобразен и обоснован е изводът на решаващия съд, че в срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването има право едностранно да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, като правната норма не изисква излагането на фактически основания (мотиви) за това. Затова доводите, изложени от страна на касатора, в случая са неотносими към правния спор. Ето защо липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение