Решение № 65 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2011 г.

Решение № 65 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1,5 и 6 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. Б. В. и С. Е. В. - двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й., молба за отмяна с вх. № 31378 от 25.11.10 г. на влязлото в сила решение от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1442 по описа за 2001 г. на Кюстендилски районен съд. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото на трето, починало към настоящия момент лице - Е. Д. И./който също е бил страна по делото, чиято отмяна се иска/ и ненадлежно негово представителство. Изложени са доводи и за допуснати "груби и съществени нарушения" при водене на делото, "опорочили процеса". Твърдението е, че с тези си действия съдът е "ограничил правата и законните интереси" на молителите и ги е "лишил от справедлив процес". Искането им е за отмяна на постановеното решение на КРС и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират разноски. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от една от ответните страни - И. Е. М., с който се оспорва основателността й. В съдебно заседание от страните лично се явява само молителя, който и се представлява от процесуален представител. Желае подадената молба за отмяна да бъде уважена. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразеното становище и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Производството, чиято отмяна се иска е приключило със съдебен акт, с който са обявени за недействителни, на основание чл. 22, ал. 3 от СК, по отношение на И. Е. М. сключените на 10.10.1998 г. договори за покупко-продажба, оформени с. н. а. № 58, т. I рег. № 590 д. № 58/98 г., с които Е. С. И., действаща лично и като пълномощник на Е. Д. И. са продали на дъщеря си З. Е. Д. 1/2 ид. ч. от първия етаж на жилищна сграда, построена в парцел I, отреден за имот № 261 в кв. 35 по плана на [населено място] и на дъщеря си С. Е. В. * ид. ч. от същия първия етаж на жилищна сграда, построена в парцел I, отреден за имот № 261 в кв. 35 по плана на [населено място], както и изцяло правото на собственост върху терена на същия парцел, състоящ се от 1026 кв. м. Молителят обоснова посоченото от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК с наличие на нови доказателства и нови обстоятелства, които обаче не конкретизира, а заявява, че ще установи с графологическа експертиза и разпит на свидетел. Основанието по т. 1 визира такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини и страната трябва да разполага с документ, с който го доказва. Необходимостта новооткритият факта да е закрепен в документ, се налага от изискването за определена достоверност на доказателственото средство, тъй като въз основа на него се атакува влязло в сила решение. В случая не е налице изискването - новооткритото обстоятелство и новото доказателство, на които се позовава страната да са съществуващи. Съгласно т. 4 от Постановление № 2 от 29.09.77 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС - не може да се иска отмяна на влязло в сила решение въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица, каквито искания се съдържат в подадената молба за отмяна. Молителят обоснова второто посочено от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК с две твърдения. Първото е за допуснато от съда нарушение на правила за призоваване, вследствие на което е било лишено от възможност да участва в делото трето лице /Е. И./, което понастоящем е починало, но е било страна по делото, чиято отмяна се иска и второто твърдение е, че съдът постановил това решение е допуснал "груби и съществени нарушения" при водене на делото, с които е "опорочил процеса"и е "ограничил правата и законните интереси" на молителите. Нито едно от така изложените две твърдения, обаче не обосновава хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. За да е налице посоченото основание - е необходимо страната - вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. Легитимирана да възбуди производството е заинтересованата страна, чиито права са били засегнати, т. е. тази страна, която е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. По реда на чл. 303 от ГПК не могат да се предявяват чужди права. В случая - отмяната се претендира поради нарушаване права на ответника Е. И., за който се твърди, че не е бил редовно уведомен за проведено съдебно заседание през 2001 г., тъй като пред вид влошеното му здравословно състояние - не е било възможно получената на 6.11.2001 г. призовка да е подписана от него. Дори и подписът да не е бил положен от ответника И. /обстоятелство, което не е установено/ - допуснатото нарушение на съответните правила - касае посочения ответник, но не и настоящите молители и това нарушение не е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Ответникът И. е починал на 18.10.2002 г. - преди постановяване на 14.07.2004 г. на първоинстанционния акт. Молителката С. Е. В. е негов правоприемник/дъщеря/. Пред вид обстоятелството, че той е починал две години преди постановяване на първоинстанционния акт/който впоследствие е бил обезсилен от въззивнатата инстанция, касационната е отменила въззивния и е върнала за ново разглеждане и при новото разглеждане е уважен предявения иск/ - молителката не може претендира - и в качеството си на правоприемник - да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. Това е така, защото тя е имала в продължение на осем години след смъртта на баща си /решението е влязло в сила през 08.2010 г./ - възможност да организира защитата си, съответно е била надлежно представлявана от процесуален представител, а и тя не твърди да са били нарушени нейни права. Второто твърдение на молителите - за допуснати от съда "груби и съществени нарушения" при водене на делото, довели до"опорочаване на процеса" - не може да обоснове "ограничаване на правата и законните интереси" на молителите по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Касае се до възражение за постановяване на съдебния акт в нарушение на закона, което е преклудирано с влизане в сила на постановения съдебен акт и не е основание за отмяна. Не е налице и последното посочено /но необосновано по никакъв начин/от молителите основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК. Нормата визира случаи, при които - вследствие нарушение на правилата за уведомяване, страната не е била представлявана от особен представител по чл. 29 от ГПК. Последната норма касае особено процесуално представителство за безвестно изчезнали и обявени за отсъстващи, процесуално недееспособни лица, лица с неизвестен постоянен и настоящ адрес, наличие на противоречие на интересите на представляван и представляващ. В случая данни за необходимост от подобно представителство не се съдържат по делото и поради липса на изложени доводи няма как да се обсъжда. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1,5 и 6 от ГПК за отмяна, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение