Решение № 9036 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2022 г.

Решение № 9036 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2022 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез пълномощника си юрисконсулт Вълчева срещу Решение № 7066 от 29.11.2021 г., постановено по адм. дело № 7532/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като се отмени оспорения от дружеството административния акт като незаконосъобразен, алтернативно делото се върне за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Космовик" ООД гр. Добрич не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, срещу Решение № Ж-432 от 17.06.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 са дадени задължителни указания на "Електроразпределение Север" АД в едномесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, монтирано до границата на имота на жалбоподателя "Космовик" ООД и в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, а обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, доказателствената тежест е разпределена правилно От фактическа страна по делото е установено, че с жалба, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, "Космовик" ООД е възразило срещу местоположението на средството за търговско измерване /СТИ, електромер/ на негов обект. Установено е по делото, че същото е монтирано на границата на собственост в електромерно табло на ТП № 241, а не на границата на имота на клиента. В съответствие със закона при това фактическо установяване е изводът в обжалваното решение за несъответствие с приложимите разпоредби на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, определящи мястото на средството за търговско измерване – до или на границата на имота на клиента. Липсата на правна уредба към момента на поставяне на измервателното устройство не изключва задължението на електроразпределителното дружество да спазва приетите впоследствие законови изисквания в тази насока. Неотносими към спора с оглед посоченото законово изискване са доводите на касационния жалбоподател свързани с приложението на разпоредбите определящи границата на собствеността между оператора на мрежата и клиента. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че определеният срок за изпълнение на решението на КЕВР е разумен. Твърденията, че този срок е непостижим от дружеството жалбоподател се основават на предположения, а не на конкретно установени факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че касационният жалбоподател твърди, че желае да изгради нов елемент от разпределителната си мрежа, а не да изкупи съществуващ такъв, собствен на дружеството клиент при вмененото му от закона задължение в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение