Решение № 4264 от 20.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Кр. Николова, срещу Решение 322/02.08.2022 г., постановено по адм. дело 250/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, с което по жалба на Бета Ойл 2012 ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНАПМ) 11215/13.05.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на мотивите на оспорвания съдебен акт, намира за безспорно доказано, че нарушението е извършено. В тази връзка счита, че съдът погрешно е изследвал въпроса за вината, доколкото, от една страна, се касае за юридическо лице, а от друга вината не е елемент от фактическия състав при налагане на ПАМ съгласно чл. 186 от ЗДДС. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесната ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за касационно оспорване. Ответникът Бета Ойл 2012 ООД, чрез пълномощника адв. Кр. Петрова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Монтана е била ЗНАПМ 11215/13.05.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Бета Ойл 2012 ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г във връзка с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. На 28.04.2022 г. е извършена проверка на търговския обект, във връзка с която дружеството е представило изискани допълнителни документи на 10.05.2022 г. Въз основа на представени акцизни данъчни документи и установяванията при проверката, обективирани в Протокол по чл. 50 от ДОПК (л. 28), административният орган е установил, че за периода 01.02.2022 г. 17.03.2022 г. е налице несъответствие между доставеното гориво по документи и реално отчетеното от нивомерната система на ЕСФП към НАП. Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., тъй като задълженото лице не предава към НАП посредством установената дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия. При тази фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на административния акт и противоречие с целта на закона. Изложени са мотиви, че нарушението не е безспорно извършено, тъй като не е налице виновно поведение. Също така е прието, с оглед представени сервизни протоколи (л. 137 и л. 138), че техническият проблем е отстранен, поради което ПАМ не е в състояние да постигне предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. Противно на възприетото от съда, в конкретния случай доказателствата по делото по безспорен начин сочат, че нарушението е извършено. Въпросът за вината е ирелевантен, тъй като се касае за обективна отговорност мярката, предвидена в чл. 186 от ЗДДС, се налага, когато се установи допуснато нарушение, независимо от причините. Също така следва да се акцентира върху факта, че се касае за юридическо лице, което, като такова, не е в състояние да формира психично отношение към деянието. В този смисъл мотивите на съда относно материалната незаконосъобразност на акта поради липса на виновно поведение са неправилни. Следва обаче да бъдат споделени изводите, че мярката не е в състояние да изпълни предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Съгласно посочената норма за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В конкретния случай техническата повреда, довела до погрешно отчитане на количествата горива, съответно неправилно подаване на данни към НАП, е отстранена, видно от представените протоколи за сервизно обслужване на нивомерите, обстоятелство, което не се оспорва от касатора. Макар отстраняването на проблема да е извършено след датата на издаване на ЗНПАМ, не би могла да се постигне нито една от преследваните от закона цели, тъй като нарушението е вече извършено, съответно със затваряне на обекта за 14 дни не е възможно същото да бъде предотвратено или преустановено, нито биха могли да бъдат избегнати вредните последици от него. Напротив при преустановяване на дейността на обекта същият няма да реализира приходи, съответно бюджетът би се лишил от постъпления от данъци. Не на последно място ПАМ не може да бъде използвана като наказание, като чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществени санкции, което е проявление на предвидената независимо от налагането на ПАМ административнонаказателна отговорност. С оглед изложеното, като е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11215/13.05.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски, тъй като искането за присъждане на такива и доказателствата за извършването им са постъпили след приключване на съдебното заседание пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,