Решение № 7908 от 17.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД против Решение 704/09.02.2022г., постановено по адм.д. 11495/20 година от Административния съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството и то е осъдено да заплати разноски на КЕВР. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-376 от 17.2019г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), поправено с решение Ж-470/16.08.2019г. относно датата на издаване на оспорения акт 17.07.2019г. Със същото решение Електроразпределение Юг ЕАД е осъдено да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева , а КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД сума в размер на 670 лева, представляваща направените разноски в производството пред Върховния административен съд по адм.д. 2207/2020 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материален закон. Касаторът иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново, с което оспореният административен акт се отмени. Ответникът КЕВР чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът М. Милков не е подал отговор на касационната жалба и не е изразил становище в съдебно заседание. От него е постъпило писмено становище, изпратено по пощата на 11.11.22г. Изразява се положително становище спрямо решението на административния съд, което е предмет на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу съдебно решение, което в обжалваната му част е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба приема следното: Пред АССГ е обжалвано решение на КЕВР, с което по жалба на физическо лице, Комисията е дала указания на електроразпределителното дружество в определен срок да предложи договор с посочена цена за присъединяване на М. Милков за обект Вилна сграда и гараж, находящ се в УПИ IV, кв.1, местност Куку баир разширение, землището на гр. Созопол, определена съгласно чл.33, ал.1, т.1 за Iгрупа- до 6 kW Включително от Наредба 1 от 14 Март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( наричана за краткост по долу приложимата наредба), при спазване на условията на ал.6 от същия член 33. До решението на КЕВР се стигнало в резултат на оспорването от М. Милков на забавена процедура за присъединяване и определена прекомерно висока цена над 100 хил.лв. за обект със заявена мощност от 5 kW, находящ се в УПИ УПИ IV, кв.1, местност Куку баир разширение, землището на гр. Созопол. Според мрежовия оператор имотът на физическото лице се намира в местност, която е извън строителните граници на населеното място и няма, къде да бъде електрозахранен, поради което на осн. чл.33, ал.4 от приложимата наредба, цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. За да приеме оспореното решение КЕВР е приела, че направеното предложение на Милков не е обследвано, като нямало приложени доказателства, потвърждаващи твърденията на разпределителното дружество и не са обследвани всички други варианти за осигуряване оптимална схема на захранване на обекта чрез изпълнение на ангажимента на разпределителното дружество. Комисията е стигнала до заключението, че електроразпределителното дружество е възложило на Милков под формата на индивидуален проект, да заплати и инвестира от името на лицензианта перспективното развитие на разпределителната мрежа, така че да поеме бъдещите товари на обектите в имотите от местността с променен статут, за която в ПУП е предвидено и осигурено за мрежовия оператор петно за изграждане на ТП с необходимата мощност, не само за клиента, а за всички бъдещи инвеститори с имоти в местността с променен статут. Комисията е приела също така, че след наличието на одобрен и действащ ОУП на Община Созопол, с който имотът на Милков попада в устройствена зона Ов I/7 рекреационно устройствена зона за вилен отдих, зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, цената за присъединяване на обект Вилна сграда и гараж, трябва да бъде определена съгласно чл.33, ал.1, т.1 от приложимата наредба, за 1 група до 6 kW включително, при спазване на условията на ал.6 от чл.33. Производството пред АССГ е второ по ред по конкретния спор. Първоначално постановеното от АССГ решение по спора, с което е отхвърлена жалбата на електроразпределителното дружество, е отменено с решение на Върховния административен съд(ВАС) и делото е върнато за ново разглеждане от АССГ с указания за събиране на доказателства, вкл. и чрез техническа и оценителна експертизи по въпросите - дали е налице или липсва техническа възможност за захранване на обекта от съществуващите съоръжения в близост до имота на клиента, респективно и за цената на присъединяване според съществуващите възможности, било в хипотезата на чл.33, ал.1, било в хипотезата на чл.33, ал.4 от НРЦЕЕ. При новото разглеждане АССГ е изпълнил указанията на касационната инстанция и е допуснал комплексна техническа експертиза. Въз основа на заключенията на вещите лица, съдът е приел, че местността, в която попада имотът на Милков, се намира на около 7 км. от центъра на Созопол, както и че за местността има одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно решение от 15.06.2007г. на Общински съвет Созопол, с който се образуват 8 квартала, като във всеки се образуват нови УПИ, а процесният имот попада в новообразуван УПИ IV, квартал 1. Установено е, че съгласно ОУП на гр. Созопол, одобрен на 13.07.2016г. устройствения статут на местността, в която попада въпросният имот, е за вилен отдих. Имотът попада в ОУП на Созопол, но е извън строителните граници на гр. Созопол. Установено е, че с решение на комисията по чл.17,ал.1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на територията земеделска в урбанизирана, начин на трайно ползване за вилна сграда, за въпросния имот. Предвид указанията на касационната инстанция, АССГ е преценил като спорен въпроса относно статута на имота на Милков и въпроса за техническата възможност за захранването му от съществуващите съоръжения в близост до имота. Въз основа на приетото за установено, АССГ е формира извод, че процесният обект се намира в УПИ, който е включен в строителните граници на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия, съгласно чл.7 от ЗУТ. Въз основа на това заключение е формира правния си извод за законосъобразност и правилност на оспореното решение на КЕВР. Административният съд е споделил мотивите на КЕВР, че въпросът относно техническата възможност за осигуряване на оптимална схема за захранване на обекта, от съществуващите съоръжения, не е бил всеобхватно изяснен от електроразпределителното дружество. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно. Член 33, ал.4 от приложимата наредба, на която се позовава електроразпределителното дружество е неприложима в конкретния случай. Нормата се прилага за клиенти в територии извън регулация на населените места. От данните, събрани по делото (които правилно са възприети от първоинстанционният съд) се установява, че територията, в която се намира поземления имот на Милков , в който е обектът за присъединяване, е регулирана, тъй като за нея има ПУП-ПРЗ, приети през 2007 година. От заключението н вещото лице Терзиев се установява, че с ПУП ПРЗ, одобрен с решение 967 от Протокол 52/15.06.2007г. на ОбС-Созопол се прави улична регулация - 9 улици и се образуват 8 квартала с нови УПИ за местността Куку баир разширение, като в един от тези квартали попада и имотът на Милков. От същото заключение се установява, че местността е с устройствен статут рекреационни устройствени зони за вилен отдих. Следователно, в конкретния случай не става въпрос за урегулиране на един единствен имот - този на Милков във въпросната местност, а за урегулиране на множество имоти, попадащи в нея, като предвиждането е за вилно строителство. Всеки един от инвеститорите в обекти в новоурегулираните имоти е потенциален клиент на електроразпределителното дружество за тях. Тоест, имотът на Милков е в строителните граници на новосъздадена урбанизирана територия. Така установеното фактическо положение не попада в хипотезата на чл.33, ал.4 от приложимата наредба. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно, поради което следва да се потвърди. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и своевременно заявената претенция от КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Воден от тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав