Решение № 11986 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2019 г.

Решение № 11986 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоринов, чрез адв. Здравкова като процесуален представител, срещу решение № 592 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 789/2018 г. по описа на Административен съд София – област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Костинброд не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Тодоринов срещу заповед № РД-17-224/11.07.2018 г. на кмета на община Костинброд, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "навес-барбекю и тоалетна", находящ се в УПИ ХIII - 143, кв. 16, с. Голяновци, изпълнен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че се касае за незаконен строеж от шеста категория, изграден без разрешение за строеж, за който са неприложими разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ предвид времето на извършването му през 2003 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно е установено, че разпореденият за премахване обект "навес-барбекю и тоалетна" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, с оглед на описанието и характеристиките му, направени в констативния акт, към който препращат мотивите на заповедта. Строежът е изпълнен без изискуемото съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ разрешение за строеж през 2003 г. Следователно, налице е правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Спорният въпрос е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно хипотезите на § 16, ал. 1 – ал. 3 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е в зависимост от периода на извършване на строителството, като тежестта да се установи този факт е върху лицето, адресат на акта. Обосновано е заключението на съда, че за незаконния строеж са неприложими предпоставките за търпимост на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ с оглед годината на изграждането му, посочена от жалбоподателя в представената пред органа декларация. Правилно съдът не кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в тази й част предвид изразеното в нея становище на вещото лице по правен въпрос. Неоснователно е възражението на касатора, че обектът не подлежи на премахване поради наличие на издадено удостоверение за търпимост. Това удостоверение има доказателствена стойност единствено при прехвърлителна сделка пред нотариус, поради което търпимостта на строеж, за който няма строителни книжа, подлежи на самостоятелна преценка от страна на административния орган в производството по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за издаване на заповед за премахването му като незаконен, съответно от съда в образуваното съдебно производство по оспорването й. Неоснователни са и доводите за неприключило производство по издаване на акт за узаконяване на строежа. По делото липсват доказателства такова да е инициирано от жалбоподателя за процесното строителство, като в кореспонденция с началника на РО "НСК" Софийска област е посочено единствено заявление вх. № 94-Т-5/13.01.2004 г., подадено съгласно по § 184, ал. 2 ЗИД ЗУТ за узаконяване на триетажна къща, до която има навес. Отделно от това по делото не са представени доказателства за произнасяне по искането в законоустановения срок и следователно по него е формиран мълчалив отказ, който няма данни да е обжалван по предвидения ред. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,