Решение № 6547 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2010 г.

Решение № 6547 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на ЕТ "Димитър Николов" със седалище и адрес на управление гр. Каспичан, ул. "Д. Благоев" № 7А, против Решение № 2090 от 7.12.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1966 по описа за 2008 г. съответно, в частта му, с която по жалба на ЕТ "Димитър Николов" е отменен ревизионен акт /РА/ № 270800025/08.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 376/10.07.2008 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 02.2002 г. е отказан данъчен кредит в размер на 1 160 лв. главница и са начислени лихви в размер на 943,59 лв. и в тази, с която жалбата на ревизираното лице в останалата й част против РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Д"ОУИ" се твърди, че съдебното решение в отменителната част е неправилно, като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за реалност на доставката на дизелово гориво по фактура № 0470/22.02.2002 г. с издател "Ояма-94" с правоприемник "Балкан Еко АД" ЕООД. При ревизията доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес нито е представил доказателства за реалността на доставката, включително и обезпечеността му да я извърши. Необосновано съдът отменил РА в посочената част само поради наличието на влязъл в сила ДРА на доставчика, в който не е коригиран декларирания в справка-декларация ДДС за внасяне за процесния период. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Димитър Николов" не взема становище по нея. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, тъй като необосновано съдът потвърдил отказа на данъчен кредит в данъчни периоди м. 01.2002 г. и м. 01, 02, 03 и 04 . 2007 г. Неправилно съдът приложил и разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС като без изричен акт за това приел, че ДДС по процесните през 2007 г. фактури е неправомерно начислен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 20 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: 1.По касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Жалбата е основателна. При ревизията не са представени никакви доказателства за реалността на доставката на дизелово гориво, предмет на процесната фактура. ДРА на прекия доставчик, съвпадащ по ревизиран период с процесния, с който не е коригиран декларираният ДДС за внасяне по доставките, по които лицето е изпълнител, може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките между прекия доставчик и ревизираното лице. Това е така, още повече, че в случая в ДРА на прекия доставчик е посочена справка декларация от м. 1.2002 г. и липсва конкретизация на доставките, по които лицето е изпълнител, за да се види, че се има предвид и процесната. При ревизията не е открит представител на доставчика на декларирания данъчен адрес, на който е установен имот, собственост на лице, живеещо от осем години там, което не познава търсения представител на доставчика. Решението в тази част и в съответната част за разноските следва да се отмени и вместо него в тази част да се постанови друго, с което жалбата против тази част на РА бъде отхвърлена като неоснователна. 2.По жалбата на ревизираното лице. Спорът е бил за реалността на доставките на дизелово гориво по една фактура от м. 01.2002 г. с доставчик "Ояма-94" и по фактури от м. 01, 02, 03 и 04 . 2007 г. с издатели "МТС 1" ЕООД, "Пилком" ЕООД и "Гиаб БГ" ЕООД. За да приеме РА в посочената част за законосъобразен, съдът е приел, че липсват доказателства за техническа обезпеченост на доставчиците за извършването на доставките, както и специализирани транспортни средства, без които транспортирането на дизеловото гориво е невъзможно. Решението в тази част е правилно. Новият закон за ДДС /в сила от 01.01.2007 г./ също предпоставя като първо условие за възникване на право на данъчен кредит реално осъществена облагаема доставка и по това липсва противоречива практика на Върховния административен съд. Обратното би означавало, че посоченото материално данъчно право би могло да възникне само при фактуриране на стоки или услуги, каквато очевидно не е целта на данъчния закон. В случая, освен фактурите за продажба на дизелово гориво никакви доказателства не са представени, от които да се направи обоснован извод, че тези фактури отразяват реално осъществени доставки. Фактурата от м. 01.2002 г. не е включена от доставчика и в справката-декларация за периода. Констатациите на РА относно доставките на "МТС 1" ЕООД, "Пилком" ЕООД и "Гиаб БГ" ЕООД не са опровергани с други доказателства. Първият доставчик е декларирал, че вторият - "Пилком" ЕООД му е доставил дизелово гориво. Последният е твърдял, че е получил дизелово гориво през м. 06.2007 г. от "Сортови семена"АД гр. Варна. Никакви доказателства за складиране и транспорт на горивото не са представени. Липсват и обяснения за това. Относно доставките на "Гиаб БГ" ЕООД е установено, че само две от процесните фактури са описани в дневници за продажби за м. 03 и 04.2007 г. Посочен е предходен доставчик "Арлекино" ЕООД, дерегистриран по инициатива на органите по приходите. Решението в тази част следва да се остави в сила. Претенцията на Д"ОУИ" за повторно присъждане на юрисконсултско възнаграждение в зависимост от отхвърлената от първоинстанционния съд част на жалбата е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. На Д"ОУИ" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на в зависимост от отхвърлената част на жалбата от настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение