Решение № 26 от 23.1.2025 г. на ВКС по г.д. № 20228002104623/2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 1049/14.07.2022 г. и допълващото го решение № 655/18.05.2023 г. по гр.д. № 1126/2021 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 260007/18.01.2021 г. по гр.д. № 123/2013 г. на Окръжен съд - Перник, е уважил исковете с правна квалификация чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) - процесуален субституент на държавата срещу ответника Р. К. Б. за два апартамента - единият в [населено място], а другият в [населено място], две вземания по разплащателни сметки и сумата 5 000 лв. - равностойност на дружествени дялове от капитала на „Монтесито БГ“ ЕООД. Повдигнатият материалноправен въпрос е в изясняване на израза „фактическо съжителство който използва Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (Законът от 2012 г.), без да го дефинира, и в частност при какви условия следва да се приеме, че лицето, което няма брак с проверяваното лице и през периода на проверката не е живяло с него, е във фактическо съжителство по смисъла на Закона от 2012 г.? По въпроса настоящият състав намира, че Законът от 2012 г. използва израза „фактическо съжителство“ пряко или чрез понятието „свързани лица“ в смисъла по § 1, т. 9 ДР, но изрично не го дефинира. Законът от 2012 г. третира имуществото, което свързано лице/лицето във фактическо съжителство е придобило през проверявания период, като имущество на проверяваното лице и ако в края на периода е налично в смисъла, разяснен с ТР № 4/18.05.20023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГТК на ВКС, това имущество може да се отнеме в полза на държавата, когато са налице и останалите условия на Закона от 2012 г. Тежките санкционни последици изискват използваният израз „фактическо съжителство“ да бъде изяснен. Изразът се използва и в следващия по време Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сега Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, но и Законът от 2018 г. не изяснява неговото съдържание. Така може да се приеме, че § 1, т. 18 ДР на Закона от 2018 г. го използва за уреденото в него право на държавата на отнемане на имущество по гражданскоправен ред, а не се отнася до Закона от 2012 г. - арг. от чл. 37, ал. 2 от Указ № 883/24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Поради това тълкувателното изследване не може да спре до тук, включително със съображения за сходството в целите и приложното поле на двата закона. Аргументът е и от § 5, ал. 2 ПЗР на Закона от 2018 г. - неприключилите проверки и производства по Закона от 2012 г. се приключват по реда на Закона от 2018 г., като в Закона от 2012 г. са предпоставките на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество. За него Законът от 2012 г. има запазено/преживяло действие. Понятието „съжителство на съпружески начала“ е въведено с ППлВС № 5/1969 г. В кръга на лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, е включено и лицето, което без брак е съжителствало на съпружески начала с починалия, ако съжителството не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Включването и на това лице в кръга по ППлВС № 4/1961 г. е мотивирано със съдържанието на установените дълготрайни отношения между лицата от различен пол, от връзката на които може да има деца, който отношения макар да не са скрепени с брак са със същото съдържание като отношенията между съпрузи и техните деца. Прието е за справедливо, когато преживелият при фактическо съжителство търпи неимуществени вреди, той също да има иска за обезщетение, с който разполага преживелият съпруг. Така ППлВС № 5/196 г. изпълва израза „съжителство на съпружески начала“ със същото съдържание каквото имат правоотношенията между съпрузите и техните деца, регламентирани в Семейния кодекс. Използваният израз не се отнася за режима на имуществото, което всяко от лицата е придобило при съжителството на съпружески начала както поради това, че ППлВС № 5/1969 г. не тълкува правната материя за собствеността, но и поради това, че различните правни режими в Семейния кодекс изискват брак. Така изразът „съжителство на съпружески начала“, въведен с ППлВС № 5/1969 г., се инкорпорира в общия фактически състав на непозволеното увреждане по ЗЗД (чл. 51, ал. 2 ЗНА), като ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС изясни, че ППлВС № 5/1969 г. има запазено, задължително действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). След ППлВС № 5/1969 г. различни нормативни актове използват изразите „съжителство на съпружески начала“, „фактическо съжителство на съпружески начала“, „съвместно съжителство на съпружески начала“, “фактическо съпружеско съжителство“, „фактическо извънбрачно съжителство“ или „фактическо съжителство“. Въпреки стилистичните различия, те са равнозначни/имат еднакъв общ смисъл, а изразът придобива утвърдено правно значение. Съгласно чл. 37 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, трябва да се приеме, че във всички нормативни актове се използва в общоприетия му смисъл, а когато се налага отклонение, допълнителна разпоредба му определя различен/специален смисъл за съответния нормативен акт. Изискванията съжителството да не съставлява престъпление и да не противоречи на морала по ППлВС № 5/1969 г. се отнасят към справедливостта (само към чл. 52 ЗЗД), т.е. не следва еднозначно да се приема, че ги предвижда всеки нормативен акт, използващ израза. Специално правно значение/допълнителни предпоставки може да произтичат не само от допълнителна разпоредба в нормативния акт, но и от целта и предметния му обхват. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество използва израза „фактическо съжителство“ в общоприетия смисъл, но и в смисъл, произтичащ от целта и предметния обхват на закона. Това са дълготрайно установени фактически отношения на пълнолетно лице от другия пол с проверяваното лице, които макар и без брак, са със същото съдържание като правоотношенията между съпрузите и техните деца, регламентирани в глава Трета на Семейния кодекс. Фактическите отношения следва да са установени към момента, в който през проверявания период лицето е придобило имущество. В правоотношенията, регулирани със Закона от 2012 г., чл. 52 ЗЗД не се прилага, т.е. Законът не изисква фактическото съжителство да не е престъпление и да съответства на морала. Изискването за пълнолетие е към лицето, което съжителства с проверяваното лице. Наказателно отговорно е и непълнолетно проверявано лице (чл. 31, ал. 2 НК), но Законът от 2012 г. предполага знанието на лицето във фактическо съжителство, че придобитото е от незаконната дейност на проверяваното лице, т.е. изисква да е с признатата от закона възможност да осъзнава този факт (чл. 2 ЗЛС). Изискването двете лица да са от различен пол произтича от съображения за обществен ред. Правопорядъкът на територията на Република България не допуска лица от един пол да сключат брак, респ. не придава сходно правно значение на отношенията помежду им като между съпрузи. Сравнението с § 1, т. 18 ДР на Закона от 2018 г. налага да се приеме, че съдът по Закона от 2012 г.: 1) сам преценява коя връзка е дълготрайна - според конкретните установени по делото факти и опитните правила; 2) не преценява дали е установена доброволно - Законът от 2012 г. не регулира семейни отношения, а чл. 5 СК е несъвместим с целта и приложното му поле, и 3) не изследва дали лицата са в родство, представляващо пречка за встъпване в брак - такова родство е достатъчно основание да придаде качеството „свързано лице“ по смисъла на Закона от 2012 г (сравнителен анализ на § 1, т. 9, пр. 4 и 5 ДР и чл. 7, ал. 2 СК).