Решение № 6068 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2017 г.

Решение № 6068 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на С. С. И. срещу Решение № 313 от 30.11.2016 г. по адм. дело № 253/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за сума над 200 лв. до сума в размер на 10 000 лв. Решението не се обжалва в частта, с която е отхвърлен иск за сума над 10 000 лв. до 20 000 лв. Твърди се, че решението в тази част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на акта в оспорената част и уважаване на предявения от лицето иск до сумата 10 000 лв. или евентуално връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Постъпила е и касационна жалба от процесуален представител на ГДИН, с която се иска отмяна на атакуваното решение в частта, в която е уважен предявения от И. иск до размер 200 лв. и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на С. С. И. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители в Ареста - гр. С. Загора през периода 16.11.2015 г. до 01.02.2016 г. Твърдяло се е, че вредите са причинени в резултат на неосигуряване на нормални битови, хигиенни и жилищни условия, че в килията му е пребивавал болен човек, който впоследствие починал. Не му бил осигуряван престой на открито, достатъчна жилищна площ и достъп до санитарен възел и течаща вода. Б. ограничавано времето му за свиждане и телефонни разговори. Тези условия довели до влошаване на психичното и здравословното му състояние. С оспорения пред настоящата инстанция акт, първоинстанционния съд е осъдил ГДИН да заплати на И. сума в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 16.11.2015 г. до 01.02.2016 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста гр. С. Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в ареста. Искът в останалата част до 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Н. И. е присъдена сума от 10 лв. държавна такса, а ответникът е осъден да заплати направени по делото разноски, в размер на 309,12 лв. За да постанови актът съдът е приел за установено от фактическа страна следното: За да постанови акта си съдът е приел, че като основание за настъпили за лицето неимуществени вреди са изтъкнати липсата на достатъчно жилищна площ в килията, на достъп до санитарен възел, течаща вода, достатъчно осветление и вентилация, лоши хигиенни условия в килията, липса на престой на открито и на достатъчно по продължителност свиждане. Обсъждайки всяко едно от посочените от ищеца обстоятелства, съдът е приел, че лицето в по-голямата част от времето е пребивавало в помещения, в които е била осигурена около 2 кв. м. свободна площ за всеки от пребиваващите, а това следва да бъде определено като пренаселеност и то такава, че сама по себе си води до нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Това от своя страна е довело до липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп до естествена светлина и свеж въздух, както и до липса на основна хигиена. Установено е, че помещението, в което се осъществявал задължителния по закон престой на открито е затворено такова, с прозорци. Взето е предвид и обстоятелството, че през 21 от общо прекараните 75 дни в Ареста, лицето е отказало правото си на престой на открито в това помещение. До килиите не е имало пряк достъп на слънчева светлина и чист въздух. Помещенията, в които пребивавал И. не са били оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода, но на задържаните лица е осигурена възможност за ползване на химическа тоалетна, както и възможност за ползване на общо санитарно помещение, достъпът до което е осигуряван съгласно установен режим, най-малко три пъти дневно и винаги при поискване от задържания. В тази част търсените за репариране вреди са приети като неоснователни. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за нарушено по отношение на ищеца право на свиждане и на провеждане на телефонни разговори. Обстоятелството, че в килията, в която е пребивавал И. е било настанено и лице, което е починало, не води до извод за допуснати нарушения от страна на администрацията, които да бъдат приети, като основания за търсене на имуществена отговорност на ответника. Прието е, че липсват доказателства за действия или бездействия на администрацията във връзка с това събитие, които да са довели до настъпване на вреди за И. Битовата хигиена в помещенията, в които е пребивавал ищеца, е била добра и е отговаряла на въведените изисквания. Както беше описано по-горе, съдът е приел, че са доказани фактите свързани с бездействие от страна на администрацията довела до неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на достатъчно пряка слънчева светлина и естествено проветрение, адекватно отопление и престой на открито на лицето. Именно във връзка с тези констатирани нередности, настъпили в резултат на бездействието на административния орган, е прието, че се дължи и обезщетение, което предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е уважил до размер от 200 лв. Жалбите са подадени от лица имащи правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и в сроковете визирани в АПК, поради което са процесуално допустими . Жалбата на ГДИН, настоящия съдебен състав намира за неоснователна по следните съображения. След подробен и задълбочен анализ на доказателствата първоинстанционният съд е установил относимите към правния спор фактически положения. Достигнал е до правилен и законосъобразен извод, свързан с наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста в гр. С. Загора, свързани с неосигуряване на минимална според изискванията площ на задържаното лице, неосигуряване на достатъчна проветривост и достъп на пряка слънчева светлина в помещенията, както и в неосигуряване на възможност за пребиваване на открито при определен режим. Дали това се дължи на нарочно поведение и първоинстанционния съд, и настоящата инстанция не следва да взимат предвид. За да се приеме, че е налице първото от изискуемите по закона основание за ангажиране на отговорността на администрацията по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчно е да се установи незаконосъобразно бездействие, което да е довело до неизпълнение на изискванията на закона, регламентиращи условията, които следва да се осигуряват на задържани лица. В този смисъл възражението на ГДИН за неоснователност на иска не се споделя от съда. Налице са и доказателства за търпени от И. негативни усещания, свързани именно с условията при които е пребивавал в ареста и поради невъзможността да се ползва от дадената му от законодателя възможност за начин на живот, изключващ поставянето му в нечовешко или унизително положение през процесния период. Първоинстанционният съд е обосновал извода за наличието на доказано по безспорен начин нарушение на правата на лицето по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, в резултат на което за него са настъпили вреди в минимален размер, който се предполага. Жалбата на С. И. е частично основателна, досежно размера на претендираното обезщетение. Първоинстанционният съд е изследвал подробно фактите и обстоятелствата, свързани с възможността за И. да настъпят вредни последици, като е формулирал и обосновани изводи за въздействието на всеки един от тях върху личността на лицето. Липсват основания за отчитане като значим за производството факта, свързан с настъпилата смърт на лице, с което ищеца е пребивавал в едно помещение. Няма данни смъртта на лицето да се дължи на поведението на служители в ареста, както и доказателства, това събитие е повлияло на психичното и физическото състояние на И. в повече от обичайните негативни последици за човешката психика при възприемането на смъртта на друго лице. Настоящият състав намира, че присъденото обезщетение е занижено. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е следвало да прецени тежестта на търпените от ищеца негативни последици и тяхното влияние върху личността му във времето както по отделно, така и в тяхната реална съвкупност. Налице са не един, а няколко фактора, които са довели задържаното лице до състояние такова, че да изпитва физически и психологически негативни усещания в повече от допустимото, а именно липсата на минимална според изискванията площ на задържано лице, липса на достатъчна проветривост и достъп на пряка слънчева светлина в помещенията, както и в неосигуряване на възможност за пребиваване на открито при определен режим . С оглед натрупването им и продължителността на тяхното влияние върху личността на И., следва да се определи нов, по - висок размер на обезщетение, който да е адекватен финансов еквивалент на настъпилите увреждания и способен да овъзмезди търпения при престоя в ареста от лицето дискомфорт. За компенсиране на настъпилите в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по делото вреди, според настоящия съдебен състав следва да се определи обезщетение в размер на 500 лева. При определяне на конкретната сума са взети предвид всички относими към производството обстоятелства, свързани с вида и влиянието на всяко едно от установените в хода на съдебното дирене пред първоинстанцонния съд несъответствия с изискванията за пребиваване на задържаните лице в нарочните за целта помещения на ГД "Изпълнение на наказанията", техния интензитет и продължителност, както и данните за липса на настъпили трайни за лицето увреждания. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховен административен съд, трето отделение,