Решение № 9255 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Директор на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/- Варна, чрез процесуален представител юрк. Б.Йорданова срещу Решение 1686/29.11.2023 г. на Административен съд Варна постановено по административно дело 1542/2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 365з-3824/07.06.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна , в частта й по т. 2, с която младши инспектор Я. Г. Г. старши полицай в група Охранителна полиция към Пето РУ-Златни пясъци при ОДМВР-Варна е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие, както и Заповед 365з-5772/18.08.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна, с която е изменена първата заповед и срокът на отстраняването е удължен до 19.09.2023 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на двете заповеди. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.. Ответникът по касация Я. Г. Г. ,в писмен отговор подаден от адв. Витанов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение АС-Варна е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Според първоинстанционния съд е установено наличието на първата от двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но по отношение на втората предпоставка, в Заповед 365з-3824/07.06.2023 г на директора на ОДМВР -Варна няма изложени обективни данни служебното положение на Г. да затрудни разкриването на обективната истина. Съдът е посочил, че не е спазен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на процесните заповеди, не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на Заповед 365з-3824/07.06.2023 г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Противно на възприетото от първоинстанционния съд в процесния случай материалноправните предпоставки за временно отстраняване на младши инспектор Я. Г. са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с част от съображенията изложени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, а именно: във връзка с изпълняваната длъжност като служител в ОДМВР-Варна , младши инспектор и старши полицай Г. би могъл да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване и да получи достъп до лични данни и адреси на свидетели по случая, на които да окаже въздействие и по този начин да затрудни разследването. Тези мотиви кореспондират с необходимостта в хода на дисциплинарното производство да се събират доказателства, вкл. такива по смисъла на чл. 44 АПК - сведения от не участващи в производството лица, включително от други полицейски служители и граждани. Това означава, че служебното положение на служителят би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство в смисъл, че предвид заеманата длъжност, същия е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски орган, с които да окаже въздействие върху свидетели и манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Изложените мотиви за временното отстраняване покриват законовия минимум, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Срокът за отстраняване от длъжност по закон е кратък - два месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Не посочването на срок в оспорената заповед не влече като последица нейната незаконосъобразност. Предвид издаване на последващата заповед - на 18.08.2023 г., с която е удължен срока за отстраняването на служителя до 19.09.2023 г. е видно, че е спазен законоустановения срок, съгласно нормата на чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Липсват твърдения и данни служителят да е бил отстранен от работа за време извън законовоустановеното. Неправилно АС-Варна е приел за нарушен принципа за съразмерност- Заповед 365з-3824/07.06.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна в оспорената й част, е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбите срещу Заповед 365з-3824/07.06.2023 г. и Заповед 365з-5772/18.08.2023 г., двете издадени от директора на ОДМВР -Варна да се отхвърлят като неоснователни. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение