Решение № 1875 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение 585 от 27.03.2023 г. по адм. дело 2194/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС), с което по жалба на Е. Арабаджиева е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) Р-16001619005174-091-001 от 11.05.2022 г., издаден от В. Ангелова на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, възложил ревизията и А. Момчев на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 332 от 27.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Е. Арабаджиева са допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. в размер на 7 503,96 лева и лихви 4 590,43 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016г. в размер на 2 106,88 лева и лихви 1 075,18 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2017г. в размер на 6 289,82 лева и лихви 2 572,04 лева. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото са налице доказателства за изпълнение на кумулативните предпоставки по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП /в действащата редакция преди изм. в сила от 01.01.2021 г./ и обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от органи по приходите, разполагащи с териториална и материална компетентност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 2 572,45 лв. за всяка съдебна инстанция и направените разноски за държавна такса в размер на 193,10 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба. По делото е депозирано писмено становище от гл.юрк. И. Панова с кратки писмени бележки. Ответникът Е. Арабаджиева, чрез процесуалния си представител адв. К. Толев оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС- Пловдив е бил РА Р-16001619005174-091-001 от 11.05.2022 г., издаден от В. Ангелова на длъжност началник на сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и А. Момчев на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 332 от 27.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Е. Арабаджиева са допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. в размер на 7 503,96 лева и лихви 4 590,43 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016г. в размер на 2 106,88 лева и лихви 1 075,18 лева; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2017г. в размер на 6 289,82 лева и лихви 2 572,04 лева. За да обяви нищожност на процесния РА, АС Пловдив е развил съображения за неспазване на кумулативно предвидените в чл.10, ал. 8 от ЗНАП предпоставки за командироване на служители от друга ТД на НАП, в случая от ТД на НАП Бургас относно проведената ревизия спрямо Е. Арабаджиева с постоянен адрес гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е изложил, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице нареждане за преместване на органи по приходите от ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол А. Момчев, С. Славова и М. Александров в ТД на НАП Пловдив. На следващо място липсват и данни да е възникнала необходимост ревизионното производство да бъде проведено от лица, различни от служителите на ТД на НАП Пловдив, въпреки дадените от съда указания с разпореждането за насрочване в о.с.з. в тази връзка. С оглед на това административният съд е достигнал до извод, че не е налице валидно нареждане за преместване, годно да породи предвидените в нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП правни последици. Съдът е обсъдил представените по делото заповеди за командироване (л. 18 и сл.) като е констатирал, че всички те са издадени от Директор Офис Ямбол при ТД на НАП Бургас на основание чл. 86 от ЗДСл, а не по посочения в чл. 10, ал. 8 от ЗНАП ред този, регламентиран в КТ за периода на извършване на ревизията, а за срок от един ден. Изложил е, че ръководителят на процесната ревизия А. Момчев и М. Александров са били командировани само за 3 дни, а С. Славова само за 1 ден. Същевременно съдът е констатирал наличието на множество доказателства, удостоверяващи извършени от тези служители процесуални действия, извън датите, на които са командировани в гр. Хасково, респ. гр. Пловдив. Крайният извод на съда е, че липсата на териториална компетентност на един от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, представлява особено съществен порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, който има за последица нищожност на ревизионния акт. При така изложеното първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт, издаден на Е. Арабаджиева за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016г., 2017г. и 2018г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил задълбочено събраните доказателства, като е формирал правилен извод за нищожност на процесния РА. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ДОПК е предвидено, че актовете по този кодекс /има се предвид и ревизионен акт/ се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. Уточнено в чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК е, че това е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице, в случая ТД на НАП гр. Пловдив. Правилно съдът е установил и не е спорно по делото, че постоянният адрес на посоченото лице е в гр. Пловдив, като преценката за това е към момента на започване на ревизионното производство със заповед Р 16001619005174 020 001/02.08.2019 г. за възлагане на ревизия от В. Ангелова началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив. Възложено е извършването на ревизията от служители при ТД на НАП гр. Бургас, а именно А. Момчев ръководител на ревизията, М. Александров и С. Славова. След извършване на ревизията ревизионният акт е издаден от В. Ангелова на длъжност началник на сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и А. Момчев на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол - ръководител на ревизията. Правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на първостепенния съд, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП /в действащата преди изменението, в сила от 1.01.2021 г., редакция/. Цитираната разпоредба предвижда при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че изискванията на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП в процесния случай са спазени. В тази връзка неоснователен е доводът в касационната жалба, че заместник - изпълнителният директор на НАП е бил оправомощен по смисъла на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Представената едва в настоящото касационно производство заповед 3ЦУ ОПР 20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са възложени правомощия на заместника му, е за изпълнение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНАП, но не и по ал. 8 на същата правна норма. Това означава, че заместник - изпълнителният директор не е притежавал правомощия да нареди служители от ТД на НАП - гр. Бургас да преминат в ТД на НАП гр. Пловдив за извършване ревизията на Е. Арабаджиева, а само за извършване на организационни действия по т. 1 18 на ал. 1 и ал. 2 за това кои са лицата, на които изпълнителният директор на НАП може да им възложи част от правомощията за дейностите по ал. 1 на същата разпоредба. В този смисъл не може да се приеме, че със горецитираната заповед на изпълнителния директор на НАП е оправомощен негов заместник да нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в друга и вследствие на това съответният териториален директор да ги командирова съгласно реда и условията по Кодекса на труда. В този смисъл са решения по адм. дело 12222/2021 г. , 2465/2022 г., 10679/2022 г. по описа на Върховния административен съд. След като не е изпълнено първото императивно изискване според предписанието на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, а именно липсва надлежно оправомощаване на заместник-изпълнителния директор на НАП от изпълнителния директор с правомощията по цитираната разпоредба, то без значение е по делото дали се установява наличието на необходимост от командироване и респ., дали съответните служители от другата ТД на НАП реално са били командировани и съответно - за какви процесуални действия и актове в рамките на ревизията. Съобразно горното поради допуснато съществено нарушение на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП правилно решаващият съд е приел, че липсва териториална компетентност на част от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който порок води до нищожност на процесния РА. В тази връзка следва да се посочи, че в цитираните в касационната жалба решения по адм. дела 1060/2021 г., 6870/2021 и 2054/2022 г. по описа на Върховния административен съд не е изследван въпросът за наличието или не на делегиране на правомощия по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП от изпълнителния директор на НАП спрямо заместника му. По така изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, обосновава извод за правилност на обжалваното решение, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, решението следва да бъде оставено в сила и в частта относно разноските. За настоящото касационно производство в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лева съобразно договора за правна защита и съдействие и представения списък за разноски по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния интерес по делото претендираното и заплатено адвокатското възнаграждение от 2600 лв. е съобразена с минимума по Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, първо отделение