Решение № 10726 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16032/2010 г.

Решение № 10726 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16032/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ади маркетинг и консултации" ЕООД със седалище гр. София срещу решение № 1980 от 8.10.2010 г., постановено по адм. дело № 428 от 2010 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 34 023,50 лв., причинени от отменено по съответния ред Постановление за принудително събиране на държавно вземане на началника на Митница - Варна.

В жалбата са развити съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото и не е обсъдил възраженията наведени с исковата молба, като вместо това е излязъл извън предмета на съдебната проверка.

Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници" - София, не взима отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения от "Ади маркетинг и консултации" ЕООД иск против Агенция "Митници" за сумата 34 023,50 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на отменено като незаконосъобразно Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 18 от 19.03.2007 г., издадено от началника на Митница - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на административния акт - 07.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е посочил, че за да се уважи предявеният от ищеца иск следва да се установи наличието на незаконосъобразен административен акт, издаден от орган в рамките на Агенция "Митници"; причинена имуществена вреда на ищеца и да се установи, че вредата е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен акт. Съдът е приел, че нито една от установените по делото имуществени вреди не е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административен акт - Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 18 от 19.03.2007 г., издадено от началника на Митница - Варна. Приел е, че тези вреди са следствие на запорирането на стоката за определен период от време, но този запор е наложен не чрез отменения незаконосъобразен акт, а с друг акт, който не е бил обжалван, респ. не е бил отменен като незаконосъобразен. Съдът е посочил също, че ищецът не твърди, че актът е нищожен, нито че е оттеглен и съответно няма искане съдът да прогласи тази нищожност или да установи неговата незаконосъобразност на основание чл. 204, ал. 3 от АПК.

Решението е правилно. Постановено е при правилно установената по делото фактическа обстановка, въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото и приложимия материален и процесуален закон - ЗОДОВ и АПК. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали е налице причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претърпените вреди. Изложените в тази насока мотиви от първоинстанционният съд са логически, обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата инстанция.

По делото не се спори, че с постановление № 28 от 22.06.2006 г. началникът на Митница - Варна, на основание чл. 206а от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 206б, ал. 1 ЗМ е приел, че са възникнали вносни митнически задължения и ДДС в тежест на жалбоподателя "Ади маркетинг и консултации" ЕООД като титуляр на режим на внос, които публични държавни вземания са в размер на 52 973 лв. С постановлението административният орган е постановил налагане на обезпечителни мерки: запор върху стоки, собственост на дружеството, а именно:

1. хидрогенирана растителна мазнина - 597 колета, собственост на "Ади маркетинг и консултации" ЕООД, съгласно ЕАД № 2005/7-911/2006 г.;

1. хидрогенирана растителна мазнина - 810 колета, собственост на "Ади маркетинг и консултации" ЕООД, съгласно ЕАД № 2005/7-86/18.05.2006 г.;

1. хидрогенирана растителна мазнина - 370 колета, собственост на "Ади маркетинг и консултации" ЕООД, съгласно ЕАД № 2002/7-35/07.06.2006 г.

Първоинстанционният съд е установил, а и това не се отрича от жалбоподателя, че горепосоченото постановление не е било обжалвано, респ. не отменено като незаконосъобразно.

На запорираните стоки е изготвен опис и оценка на всяка една от тях, като e определено местонахождението им - митнически склад тип "а" № А 2999/00316 с титуляр на разрешението "Еко Транс 2000" ЕООД, ЗПЗ, складова база "ТКС" ООД.

С постановление № 28А от 21.08.2006 г. e определена окончателната оценка на запорираните с постановление № 28/2006 г. на началника на Митница - Варна стоки, като хидрогенираната растителна мазнина от 810 колета, собственост на дружеството съгласно ЕАД № 2005/7 - 986/18.05.2006 г., e оценена на стойност 23 217 лв.

С постановление № 28Б от 18.12.2006 г. и 28В/19.01.2007 г. на началника на Митница - Варна e заменена наложената обезпечителна мярка с постановление № 28 от 22.06.2006 г. и постановление № 28А от 21.08.2006 г. към него (за определяне на окончателната оценка) - запор на стоките описани под т. 1 и т. 3, с депозит в пари, като е отменен запорът върху тези стоки.

С ПСДВ № 18 от 19.03.2007 г. на началника на Митница - Варна, на основание чл. 211а от ЗМ жалбоподателят е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 67 399 лв., мито в размер на 56 360 лв. и ДДС в размер на 11 039 лв. По повод твърдението на ищеца, настоящ касатор, че с ППСДВ на практика е "потвърдено" постановление № 28 от 22.06.2006 г. началникът на Митница - Варна, в какъвто смисъл впрочем са и касационните оплаквания, съдът е приел, че в постановлението липсва разпореждане, с което да се "потвърждава" наложеният запор върху процесната стока.

Безспорно установено е и това, че ПСДВ № 18 от 19.03.2007 г. е обжалвано и с решение от 04.03.2008 г. по адм. дело № 845/2007 г. на АС - Варна, влязло в сила на 07.10.2008 г. е отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Както не веднъж Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе по сходни казуси, основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В случая отменен по съответния ред е Постановлението на началника на Митници - Варна за принудително събиране на държавно вземане в размер на 67 399 лв., което е било обезпечено с депозит в общ размер на 48 195 лв. и запор върху стока "хидрогенирана растителна мазнина" - 810 колета. От представените по делото писмени доказателства - договор за влог от 18.05.2006 г. за пазенето и съхранението на запорираната стока, констативни протоколи, възлагателно писмо и сертификат за инспекция, се установява, че действително са налице претърпени вреди, представляващи платени в полза на "Екотранс 2000" ЕООД възнаграждения в качеството му на влогоприемател, разходи по закупуването на бракуваната и унищожената стока, видно от сертификат за инспекция № 5 от 17.10.2008 г. на "Булгарконтрола" АД - София, разходи по транспортиране на стоката до мястото на нейното унищожаване. Тези вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения ППСДВ, а както обосновано е приел и първоинстанционният съд вредите са в резултат на наложената с Постановление № 28 от 22.06.2006 г. началникът на Митница - Варна обезпечителна мярка, което не е обжалвано от жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на касатора, че ППСДВ "потвърждава" постановлението, с което е била наложена обезпечителна мярка по чл. 206б от ЗМ. Двата административни акта се постановяват в различни административни производства, при различни предпоставки и за тях законът предвижда отделно обжалване. Поради това правилен е направеният извод, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Що се отнася до претърпените вреди от жалбоподателя във връзка с бракуваните 810 колета хидрогенирана растителна мазнина, то същите подлежат на обезвреда, но по общия ред пред гражданския съд.

С оглед изложеното касационният състав на съда счита, че при постановяване на решението не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон, съдът не е игнорирал, нито е тълкувал превратно относими към делото доказателства, поради което постановеното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,