Решение № 7656 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2011 г.

Решение № 7656 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Столична срещу решение № 1888/21.04.2011 г. по адм. дело № 8827/2010 г. на Административния съд - София-град (АССГ), с което е отменено решение № 9600-0602/22.10.2010 г. на началника на Митница Столична. Със същото решение е осъдена Митница Столична да заплати на "Глобъл транс Лоджистикс" ООД разноски по делото в размер на 50 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началник-митница. Постъпила е и втора касационна жалба от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, в частта от решението, касаещо присъдените му разноски, които са занижени предвид представената и депозирана пред АССГ молба за разноски, входирана на 11.04.2011 г. Ответникът по касационна жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила като правилно и обосновано. Претендира и разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Митница Столична, а за основателна - жалбата на "Глобъл транс Лоджистикс" ООД за разноски. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началника на Митница Столична незаконосъобразно е определена митническата стойност на стоки, внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 15.10.2010 г. с ЕАД 10BG005808H0122562, с режим "свободно обръщение - крайно потребление". Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС - 6988,77 лева. Оспореното решение е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, буква "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки, и чл. 30, § 2, буква "в" за друга част от Регламента, а не по реда на предходните букви - например чл. 30, § 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана и новата стойност, като изброяването на номерата на 19 броя ЕАД не представляват мотиви в тази насока. Решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето й по реда на чл. 30, ал. 2, буква "б" от същия регламент, да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, буква "а" - стойността на идентични стоки. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е преценил АССГ. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба на издателя на оспорения административен акт да се излагат нови фактически твърдения, които да запълнят липсата на фактически основания в обжалвания акт. В този смисъл е и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция - 150 лева заплатен адвокатски хонорар. Основателна се явява и жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" по отношение частта от решението предвид присъдените разноски само в размер на 50 лева. От представените доказателства е видно, че общата сума на направените разноски за първата инстанция е в размер на 800 лв., т. е. следва да бъде присъдена допълнително сумата 750 лв., или общо сумата 900 лв. предвид разноските за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,