Решение № 6446 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2016 г.

Решение № 6446 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрк. Кулинова, срещу Решение № 8189/28.12.2015 г. по адм. д. № 9213/2015 г. по описа на Административен съд С. - град - 11-ти състав, в частта му, в която е отменено Решение № 7336/10.09.2015 г. на заместник - председателят на ДАБ, в частта в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, в оспорената част, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Ирак не може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи, че не е обсъдено положението в И. К., където може да се разсели чуждия гражданин. Моли да се отмени решението на АССГ, в отменителната му част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът - А. Г. М. чрез редовно упълномощен процесуален представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Твърди, че в България е сключил религиозен брак с гражданка на Ирак с предоставен й хуманитарен статут. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по по чл. 59 от АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания. За да постанови решението, в обжалваната част, първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна представената справка относно положението в Ирак и това, че според изявленията на А. М. в рамките на проведеното интервю, същия имал издадена заповед за арестуването му, както и че причини да напусне Ирак са убийството на брат му и заплахите от Ислямска държава. В тази връзка, съдът е посочил, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут, което не се отнася обаче, до искането му за предоставяне на хуманитарен статут. Като е съобразил чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и практиката на Съда на Европейския съюз, съставът на АССГ е направил извод, че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и положението в държавата му по произход. Съдът е посочил, че обстановката в Ирак, предвид извършваните атентати и настъплението на Ислямска държава, може да се окачестви, като безогледно насилие, по смисъла посочен в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. По тези съображения, е отменил оспореното решение, в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне съгласно дадените в решението указания. В останалата част, съдебното решението, като необжалвано, е влязло в сила. Настоящата инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението в обжалваната част, е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ . Видно от данните, посочени в интервютата на чужденеца, липсват доказателства от които да се установява жалбоподателят да е бил подложен на насилие, нечовешко или унизително отнасяне. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К. съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-6082/16.06.2015 г. и вх. № 01-9877/25.09.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния орган и настоящия състав, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в Ирак, за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените масово и безогледно. Административният орган правилно е анализирал положението в Ирак въз основа на приложените по делото справки, като правилно е приел, че групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира столицата Багдад (откъдето е родом жалбоподателят), нито Ю. И., а в още по-малка степен И. К.. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К., както и към Ю. И. и столицата Багдад. Видно от изложеното, сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая първостепенния съд не е обсъдил чл. 9, ал. 5 от ЗУБ и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. При така изложените мотиви, решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. В същото време са неоснователни доводите изложени от жалбоподателя, че е сключил религиозен брак с гражданка на Ирак, получила хуманитарен статут. По делото няма представени никакви доказателства нито за сключения брак, нито за статута на чуждата гражданка, като освен това в Р. Б. не се признава религиозния брак. В случай, че действително са налице обаче тези обстоятелства, чужденецът би имал право на пребиваване по реда на чл. 25б от Закона за чужденците в Р. Б., но това не се отразява на търсената закрила по реда на ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,