Решение № 1391 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2017 г.

Решение № 1391 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, представляван от юрисконсулт Пиперкова, подадена против решение № 10403/08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 6231/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение с което е отменена Заповед № 8121К-1234/04.04.2016 г., на министъра на вътрешните работи с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на Б. З. Б. в качеството му на инспектор разузнавач в 04 група "Криминална полиция" - Надежда, на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление на СДВР. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. З от АПК. Ответникът - Б. З. Б. от град С., представляван от адв. Ж. Н. от САК оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно, и обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства приложени по административната преписка и не е допуснал нарушение на материално правните и на процесуалните правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да се отмени решението на тричленният състав на пето отделение на ВАС и да се отхвърли оспорването срещу заповед № 8121К-1234/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Върховният административен съд, петчленен състав, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил като незаконосъобразна Заповед № 8121К-1234/04.04.2016 г., на министъра на вътрешните работи с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на Б. З. Б. в качеството му на инспектор разузнавач в 04 група "Криминална полиция" - Надежда, на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление на СДВР. Безспорно установено е от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на СДВР, рег. № 513р-39422/20.11.2015 г., и справка с рег. № 226р-1332/28.09.2015 г., относно извършена проверка по Заповед № 226-367/04.09.2015 г., на началника на Второ районно управление на СДВР и на основание Заповед № 8121К-4982/11.12.2015 г., на министъра на вътрешните работи с която е бил определен и дисциплинарно разследващ орган, както и срок за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу Б. З. Б. в качеството му на инспектор разузнавач в 04 група "Криминална полиция" - Надежда. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд при пето отделение на Втора колегия е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд не е обсъдил законосъобразността на издадената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. В обжалваното съдебно решение са направени декларативни заключения, че заповедта е издадена, като са взети предвид всички обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, както и формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Както и изводи, че са спазени сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност - две години от извършването на нарушението и два месеца от установяването му от компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Направен е и извод, че Министърът на вътрешните работи се е запознал с материалите от дисциплинарното производство /становище и обобщена справка от 01.04.2016 г./ и е издал заповедта предмет на съдебен контрол на 04.04.2016 г. Съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР и на законово предвидените основания по чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, но при съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Наложеното наказание по вид и размер е съобразено със степента и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По доказателствата тричленният съдебен състав приема, че видно от представената кадрова справка за Б. той е дългогодишен служител в МВР, който към момента на уволнението му е изтърпявал и наложено друго дисциплинарно наказание, както и че наказващият орган не е изяснил спорните обстоятелства по повод на направеното възражение от дисциплинарно наказваното лице, че процесната заповед е издадена без да се извърши всеобхватна преценка по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съдебния състав отчитайки грешките на административния орган не предприема процесуални действия за събиране на доказателства, както относно твърденията на дисциплинарно наказващия орган, така и относно възраженията на наказвания служител Б. Б., относно санкционирането му за неспазване на срокове по възложени 26 броя преписки, определени от него като "явни", за които принципно няма достатъчно данни за извършено престъпление и за които извършването на предварителна проверка е без нормативно определен срок за това, преди преценката дали да бъдат заведени като заявителски материал /ЗМ/. Не са обсъдени и доказателствата относно допуснатото забавяне на преписките по обективни причини - свръх натовареност, недостатъчна кадрова обезпеченост и усложнената криминогенна обстановка във Второ РУ на СДВР, както в обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган, така и в заповедта на дисциплинарно наказващия орган. Лаконично се сочи единствено, че са приети. Липсва анализ на изложеното в тях и как рефлектират върху взетото решение служителят да бъде санкциониран. Декларативно се посочва, че има изрично оспорване от страна на административния орган относно забавените 26 броя преписки, за които е санкциониран Б. и за които обаче не се установява по безспорен начин дали са надлежно заведени преписки по заявителски материали за престъпления от общ характер или не. Съдебният състав допуска и редица нарушения в процеса на събиране на доказателства и изясняване на делото от фактическа страна. Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса да събере нови доказателства по искане на страните или служебно да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, не са изпълнени. По повод твърдяното оспорване на представени в дисциплинарната преписка доказателства съдът не е открил производство по оспорване, а се е задоволил с тяхното приемане и обсъждане съгласно твърденията на наказваното лице. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за това какъв е характерът на забавените преписки. В мотивите на атакуваното решение съдът посочва, че не са представени доказателства, за надлежното завеждане на посочените в заповедта 26 преписки в регистъра по чл. 4 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Вътрешните правила). Като не е упражнил правомощието си произтичащо от служебното начало, съдът не е събрал/не е обсъдил това относимо доказателство с цел за изясняване на обективната истина. С допуснатото бездействие съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по събиране и оценка на доказателствата. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че нито една от преписките не съдържа сигнатурата "ЗМ" (заявителски материал) и административният орган не е доказал, че изброените в мотивите на заповедта 26 преписки, които са възложени на Б., са ЗМ. Първоинстанционното решение е постановено и без анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези ангажирани в хода на съдебното производство. Представените с административната преписка писмени сведения и събраните в хода на делото писмени доказателства само са цитирани от съда, но не са обсъдени съвкупно, както и с останалите писмени доказателства и съответно не са направени изводи относно фактите, които съдебният състав приема за установени. По този начин делото остава неизяснено от фактическа страна. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага и мотиви в подкрепа на направените изводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед и нейното противоречие с материалния закон и с целта на закона. Както се посочи по-горе заключенията на съдебния състав в този смисъл са изцяло декларативни и не се основават на конкретни съображения, изградени върху анализ на доказателствата и обсъждане на приложимия закон. Липсва и аргументация, обосноваваща становището на съда за издаване на атакуваната заповед в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми относно тежестта на доказване и събирането на доказателства създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед са направени, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи за материална незаконосъобразност на акта от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. П. новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. З АПК. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,