Решение № 4717 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2016 г.

ВАСVI отделение18.04.2017 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 622 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4717 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., срещу решение № 57 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 622 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменено решение № 1012-26-155-1 от 30.11.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х. и потвърденото с него разпореждане № 9010234379/2140 - 26-174/01.09.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-14530/19.06.2015 г. съобразно дадените от съда указания по прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 от КСО, чл. 97, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1 - 4 от НПОС, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Е. П. Д. от гр. Х. е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Х. е решение № 1012-26-155-1 от 30.11.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х., потвърждаващо разпореждане № 9010234379/2140-26-174 от 01.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано възобновяване на наследствената пенсия на Е. П. Д. от гр. Х. по съображение, че като дипломиран стажант-юрист тя не е сред правоимащите лица по чл. 82, ал. 1 от КСО. С постановеното решение Административен съд - Х. е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на приложимия материален закон. Дипломираните студенти по специалност "право" не могат да работят като юристи, докато не преминат задължителния стаж и не положат успешно теоретико-практичен изпит. В срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж по глава четиринадесета на ЗСВ, който не е платен и не се зачита за осигурителен стаж. През времето на стажа децата продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и имат право на наследствена пенсия на това основание. Подзаконовите норми на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, които дефинират учащите се лица и изключват от срока на обучението им задължителния стаж след дипломиране, не са съобразени с нормите от по-висока степен. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният административен съд се е съобразил с безпротиворечивата съдебна практика по аналогични дела. На основание чл. 82, ал. 1 от КСО (редакция, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която изключва полагащите стаж след дипломиране от кръга на учащите лица, не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. Приложимата разпоредба на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) предвижда, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант - юристи и полагане на изпит. На основание чл. 297, ал. 2 от ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. След заверка на стажантската книжка и успешно издържан изпит му се издава удостоверение за юридическа правоспособност. Лицата, които са се дипломирали по специалността "Право" в акредитирано висше учебно заведение, но не са положили изпит в министерството на правосъдието след шестмесечен стаж, не са правоспособни да упражняват юридическа професия. Успешно преминатият задължителен стаж след дипломиране на студентите - юристи е условие за придобиване на юридическа правоспособност, с оглед на което времето на стажа следва да бъде включено в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Обучението на юристите приключва не с успешното полагане на държавните изпити и дипломирането им, а с успешното полагане на изпит за придобиване на правоспособност. Като е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски за водене на делото пред касационната инстанция, поради което искането й за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1