Решение № 11376 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2020 г.

Решение № 11376 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 8320/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6216/2019 по описа на Административен съд – С.-град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-216 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 338/2015 г. по описа на Районен съд – Б. и сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-216 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационно обжалване на решение по НАХД № 338/2015 г. по описа на Районен съд – Б., по КНАХД № 126/2016 г. по описа на Административен съд - Р., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оспорваното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 553,81 (петстотин петдесет и три лева и 81 ст.) лв. и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842,10 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развиват се съображения, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи се, че провеждането на защита на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Развиват се съображения, че неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Неправилно се сочи за присъдено възстановяване в двоен размер на заплатената държавна такса. Счита се, че по този начин се получава неприемливия ефект да бъде възнаградено дружеството за недобросъвестното разделяне на дела, основанието на които е един и същ правопораждащ факт, което от своя страна е довело до последващото им обединяване. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Постъпила е и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД против определение № 1333 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6216/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение и допълване на решение № 8320/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6216/2019 по описа на Административен съд – С.-град, в частта на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – КЕВР, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на частна жалба и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – С.-град е уважил два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от "Елетроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) № 216 от 30.01.2015 г. издадено от председателя на КЕВР, в размер на 1356,00 лв. представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по НАХД № 338/2015 г. по описа на Районен съд – Б. и в размер на 1356,00 лв. разноски за процесуално представителство по КНАХД № 126/2016 г. по описа на Административен съд - Р., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 30.01.2015 г. председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление (НП) № 216 срещу дружеството ищец, с което била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение № 21/17.06.2016 г., постановено по нахд № 338/2015 г. по описа на Районен съд – Б. НП е отменено. По делото било приложено пълномощно, с което дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. По жалба на КЕВР срещу постановеното решение е било образувано КНАХД № 126/2016 г. по описа на Административен съд – Р.. С решение № 169/03.06.2016 г. е оставено в сила решението на Районен съд – Б.. Дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" са сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на цитираното наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв. Възнаграждението било платено. На следващо място съдът е установил, че между дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" бил сключен договор, по силата на който адвокатското дружество било натоварено от дружеството ищец да осъществява правна защита и процесуално представителство пред Административен съд – Р. в производството образувано по касационна жалба КЕВР срещу решение № 21/17.06.2016 г., постановено по нахд № 338/2015 г. по описа на Районен съд – Б.. Възнаграждението било платено. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130,00 лв. (1356,00 с вкл. ДДС) пред въззивната инстанция и в размер на 1130,00 лв. (1356,00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално изплатено. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – С.-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защита срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд, съдът е приел, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленото върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, съдът намира, че следва да го остави без разглеждане, тъй като е направено едва с касационната жалба, а не в срока по чл. 133 от ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд – С.-град е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решение № 7897 от 12.12.2019 г., в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ЗОДОВ. Съдът е посочил в мотивите, че формираният извод за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по исковото производство, е инвокирано в хода на устните състезания. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което постановеното определението следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса по касационното оспорване на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и следва да му бъдат присъдени сторените разноските, след редуциране предвид направеното възражение за прекомерност от страна на КЕВР. Представен е договор за правна защита и съдействие от 29.01.2020 г., както и платежно нареждане за сумата от 792 лева. Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените от адвоката процесуални действия, настоящият състав намира възражението за основателно, поради което на "Електроразпределение Север" АД следва да се присъди сума в размер на 500,00 (петстотин) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. На следващо място предвид отхвърляне на оспорването по частната жалба, на КЕВ се следват разноски в размер на 100 лева. При направено насрещно прихващане КЕВР следва да прати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 400 (четиристотин) лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение