Решение № 292 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1592/2011 г.

Решение № 292 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1592/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 12/2011 г. на районен съд - Асеновград и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. Н. Р. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 29.11.2010 г. С него подсъдимият се е признал за виновен в извършването на това престъпление, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение при първоначален строг режим. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно квалифициране на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Твърди се, че към момента на извършването му той е бил реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за осъждането му по НОХД № 217/2004 г. поради изтичане на изпитателния срок, а за следващите две осъждания са му били налагани наказания пробация. С оглед на това осъждането по НОХД № 12/2011 г. се явява първо по ред съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и не е следвало да се квалифицира като повторно. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Осъденият, редовно призован не се явява. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и поначало е в интерес на осъдения. Разгледано по същество обаче, то е неоснователно. Противно на изложеното в искането за възобновяване ВКС намира, че квалификацията на деянието по НОХД № 12/2011 г. по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК е правилна. От значение за приложението на чл. 28 от НК е деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова и да е сторил това преди изтичането на предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК 5 годишен срок, считано от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, като реабилитацията не го изключва. Съгласно чл. 30, ал. 2 от НК при условно осъждане 5-годишният срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В случая е видно, че преди извършване на деянието по НОХД № 12/2011 г. Р. е имал осъждания по общо 3 дела - НОХД № 217/2004 г., № 1430/2005 г. и № 47/2010 г. По НОХД № 217/2004 г. със споразумение, влязло в сила на 7.06.2004 г., той е бил осъден за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, извършено на 20.03.2004 г., за което му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. Съответно изпитателния срок е изтекъл на 7.06.2007 г. Деянието по НОХД № 12/2011 г., което е също за престъпление по чл. 195 от НК, е било извършено на 29.11.2010 г. или преди изтичане на указания в чл. 30, ал. 2, вр. ал. 1 от НК 5 годишен срок, който би изтекъл на 7.06.2012 г. Неоснователно е разбирането, изложено в искането за възобновяване, че няма повторност, защото Р. е бил реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК с изтичане на изпитателния срок по първото осъждане, след като по второто - по НОХД № 1430/05 г. му е било наложено наказание пробация, респ. не е извършил друго престъпление, което да е довело до активиране на отложеното наказание по НОХД № 217/2004 г., както и че и по третото осъждане - по НОХД № 47/2010 г. също му е било наложено пробация. Съобразно чл. 88а ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е било реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания (за случая срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от НК). Формално с оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК Р. е бил реабилитиран по право за престъплението по НОХД № 217/04 г., тъй като макар и да е извършил престъплението по НОХД № 1430/2005 г. в изпитателния срок (на 12.07.2005 г., по чл. 343б, ал. 1 от НК), то същият е бил наказан с пробация за 1 г. и кумулативно лишаване от права за 11 месеца, респ. за това друго престъпление не е следвало да търпи отложеното наказание по НОХД № 217/2004 г. С реабилитирането му по това дело обаче се изчерпва възможността за реабилитация по право съобразно чл. 86, ал. 2 от НК, което важи за последващите му осъждания по НОХД № 1430/2005 г. и № 47/2010 г., по които му е било наложено пробация и лишаване от права за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да се счита за реабилитиран и по тях е било необходимо да изтекат 6 години, считано от изтичане на сроковете на пробацията, наложени му по тези две дела на основание чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, както и вр. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като и по двете е било наложено и кумулативно наказание лишаване от права. При положение, че споразумението по НОХД № 1430/05 г. е влязло в сила на 28.07.2005 г., а по НОХД № 47/2010 г. - на 3.02.2010 г., то е очевидно, че посочените по-горе срокове не са изтекли. Всичко това обаче няма значение за правната квалификация на деянието по НОХД № 12/2011 г., което правилно е прието да е било извършено при условията на повторност по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Защото реабилитацията не изключва прилагането на чл. 28 от НК, когато деянието е било извършено в рамките на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от НК, какъвто е настоящият случай. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което,