Решение № 12876 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2013 г.

Решение № 12876 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Аксения Славчева Костадинова, подадена чрез адв. Захари Генов, срещу решение № 2844 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11225/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се развиват доводи за неправилност на решението. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на район "Връбница" на Столична община в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците - Светла Сашкова Костадинова и Лъчезар Славчев Костадинов в открито съдебно заседание поддържат становище за неправилност на съдебното решение и искат отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Аксения Славчева Костадинова срещу заповед № РД-09-171/13.08.2012 г. на кмета на район "Връбница" при Столична община, изменена със заповед № РД-09-218/31.10.2012 г. в частта, с която е разпоредено принудително изпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона и в предписаната от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата била издадена и при наличието на материално - правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. От събраните по делото доказателства се установявало, че в процесния случай всички законови изисквания били налице. Безспорно по делото било, а и между страните не се спорело, че процесното жилище към датата на издаване на оспорената заповед било общинска собственост, съгласно АОС № 100 от 28.01.1997 г. Видно от представените и приети по делото доказателства безспорно се установявало също така, че жалбоподателката, в качеството си на чл. на домакинството на Светла Костадинова, държала общинското жилище без правно основание, тъй като между Светла Костадинова, ведно с четиричленното й семейство, и район "Връбница" на Столична община, имало сключен наемен договор за процесния общински имот, който обаче бил прекратен със заповед № РД-09-208/12.09.2011 г. на кмета на район "Връбница" при Столична община. Доколкото в производство пред първоинстанционния съд не били представени доказателства, а и не се твърдяло от жалбоподателката, че заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е била оспорена по съдебен ред, то съдът е приел, че същата е влязла в сила към датата на издаване на заповедта за изземване. Именно тази заповед, постановена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОбС, била и основанието за издаване на процесната заповед, както и въз основа на нея било отпаднало правното основание на Светла Костадинова и нейното домакинство да държат общинското жилище. Причините, поради които Светла Костадинова и нейното семейство, в това число и жалбоподателката, не могли да заплащат дължимите консумативи и наем, и обстоятелството, че същите били започнали вече да го изплащат се явявали ирелевантни, като същите не можели да санират по никакъв начин липсата на правно основание за държане на общинския имот. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС била императивна и не допускала изключения от общото правило, както и възможност за продължаване на държането без правно основание на общинското жилище. Доводите, свързани със социалния статус на жалбоподателката, както и здравословното състояние на нейната майка и брат, имали значение само в производството по издаване на настанителна заповед, но същите в производството по чл. 65 от ЗОбС били ирелевантни. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните законови предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Не е спорно по делото, че имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, представляващ общинско жилище с адрес: гр. София, ж. к. "Обеля 2", бл. 242, вх. 1, ет. 6, ап. 27, като собствеността на общината върху него е доказана с акт за общинска собственост № 100/1997 г. Правилно е прието от съда, че този имот се държи без правно основание, тъй като е налице влязла в сила заповед № РД-09-208/12.09.2011 г. на кмета на район "Връбница" при Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, с която е отменена заповед за настаняване № 33/16.01.1992 г. и е прекратено наемното правоотношение на Светла Сашкова Костадинова и членовете на домакинството й за същото общинско жилище. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОбС. По делото не се доказа оспорващата да има основание да държи описания общински имот. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,