Решение № 16813 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2019 г.

Решение № 16813 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, против Решение № 442/27.02.2019 г., постановено по административно дело № 3761/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлен негов протест за прогласяване нищожността на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 50/4.06.2018 г., издадено от Главния архитект на Община Асеновград. В касационния протест се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или спиране на производството по делото. Ответната страна – Главния архитект на Община Асеновград, се представлява от адвокат Х. Матеев, който посредством писмен отговор оспорва касационния протест и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. "Запрянови – 03" ООД се представляват от адвокат Гонев, който оспорва протеста и изразява становище в този смисъл. Претендира разноски, но не представя доказателства за извършването им. Останалите ответни страни – М. Мандалчева и В. Янев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест, поради което предлага съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационният протест за процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Административен съд – Пловдив е отхвърлил сезиращия го протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, подаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК, във връзка с чл. 149, ал. 5 АПК, след като е развил мотиви за отсъствие на пороци, водещи до нищожност на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда с гаражи и магазин за промишлени стоки в УПИ I-515. 232, 515-233, кв. 120 по плана на гр. Асеновград". Съдебната практика и теорията споделят виждането, че е налице нищожност на административния акт, когато е издаден от некомпетентен орган. В конкретния случай, правилен е изводът за това, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено от материално и персонално овластен за това орган – главния архитект на съответната община съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ, тъй като се касае за строеж от четвърта категория. Спазена е изискуемата се от закона писмена форма. Допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, както и нарушения на материалния закон, по принцип водят до унищожаемост на акта, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В конкретния случай, не са установени тежки и съществени нарушения, обуславящо нищожност на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа в горния смисъл. Неспазването на срока по чл. 177, ал. 3 ЗУТ от страна на административния орган да се произнесе по повод подаденото заявление от възложител на строежа, не води дори до незаконосъобразност на удостоверението, тъй като този срок е инструктивен, тоест изтичането му не преклудира съответното правомощие на главния архитект да регистрира завършването на строителството. На следващо място, съдът е установил, че подаденото искане е било придружено от всички изискуеми се документи, разписани в чл. 177, ал. 1 ЗУТ, както и не е била налице някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 178, ал. 3 ЗУТ, при които строежите не се въвеждат в експлоатация. Що се отнася до основното възражение на протестиращия прокурор, свързано с наличието на висящ спор относно валидността на разрешението за строеж, който следвало да бъде изчакан преди съдът да се произнесе, настоящият съд счита същото за неоснователно. По този въпрос съдебният състав правилно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като изводите му в тази насока са правилни и обосновани. Към момента на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, е имало влязло в сила разрешение за строеж, което не е било прогласено за нищожно по съответния ред и което е породило своето правно действие. Процесното удостоверение е издадено при наличие на всички законови условия за това - за завършен строеж, който е реализиран в съответствие с одобрени строителни книжа по размер, местоположение, конфигурация, материали, качество и срокове, тоест е отговарял на изискванията за въвеждането му в експлоатация, поради което правилно е регистриран като такъв. С оглед изложените мотиви, като е отхвърли подадения протест, Административен съд – Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Пловдив следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,