Решение № 2222 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2008 г.

Решение № 2222 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2008 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Общински съвет-Царево, чрез процесуалния представител - адв. Мария Овагемова, срещу решение № 683/11.07.2008 г., постановено от Административен съд-Бургас, VIII-ми състав, по адм. д. № 860/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията вр. чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, административният съд е отменил Решение № 599/13.07.2007 г. на Общински съвет-Царево, прието по т. 12 от заседанието на съвета, отразено в Протокол № 37 от 13.07.2007 г., като незаконосъобразно. За да постанови решението си съдът е приел следното:Производството е образувано по повод постъпила Заповед № РД-09-115/1.08.2007 г. на Областния управител на област с административен център-гр. Бургас, с която по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е оспорено решение № 599/2007 г. на ОС-Царево за откриване на процедура за разпореждане с общински имот-частна общинска собственост, представляващ ПИ № 00878.501.597 по кад. карта на гр. Ахтопол, с площ от 3 628 кв. м., чрез търг с тайно наддаване. Това решение е индивидуален административен акт, част от сложен фактически състав, съдържащ както административни, така и граждански елементи. Конкретните правомощия на ОС в тази посока са предвидени в чл. 35, ал. 1 от ЗОС и Наредбата на ОС по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, като гражданскоправните последици настъпват в резултат на проведения въз основа на административния акт търг или конкурс. Съдът не споделя доводите на ответника, че решението на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА има подготвителен характер и е част от производството по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. По същество е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като съществува неяснота относно собствеността на имота, предмет на решението. По делото са представени АЧОС № 228/11.05.1999 г., като в него незаконно са построени две масивни сгради, за които няма съставени актове за общинска собственост и които се ползват от "Кочо Честименски"АД-гр. Пловдив (в несъстоятелност). В определената пазарна стойност на имота не са включени двете масивни постройки, които не са били оценени и определената цена на имота не отразява неговата действителна стойност. По делото е представен и констативен нот. акт № 56 ут. II, д. № 528/16.10.1998 г. на ЦРС, от който се установява, че заинтересованата страна "Кочо Честименски"АД е призната за собственик на дворно място-почивна станция, находящо се в гр. Ахтопол, цялото с площ от 3600 кв. м., представляващо имот пл. № 356 по плана на гр. Ахтопол, ведно с построените в него сгради:едноетажна масивна кухня със столова с площ от 240 кв. м. и едноетажна масивна сграда-домакински склад с площ от 90 кв. м. От заключението на вещото лице е установено, че този имот е идентичен с част от поземлен имот с дентификатор № 00878.501.597 по кад. карта на гр. Ахтопол. Отделно от това се установява от представените доказателства, че между заинтересованите страни в настоящото производство "Кочо Честименски"АД (в несъстоятелност) и Община Царево е налице висящо производство по гр. д. № 49/2001 г. по описа на ЦРС, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431, ал. 2 от ГПК, с ищец общината, касаещо част от процесния недвижим имот, което е спряно до приключване на производството по несъстоятелност на ответника по т. д. № 735/2002 г. по описа на ПОС. При това положение съдът е намерил, че решението на ОС-Царево е взето в нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, която касае продажба на имоти-частна общинска собственост. В конкретния случай е налице спор за собственост върху процесния имот, който предхожда по време оспорения административен акт. Следователно, само на това основание и съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, решението на ОС е незаконосъобразно. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и евентуално -за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Като основание за недопустимост касаторът сочи липсата на годен предмет на обжалване. Взето е решение за сключване на гражданскоправна сделка, което не е индивидуален административен акт. Спорът е повдигнат от Областния управител преди изменението на ЗОС, с което се въведе изрична възможност за оспорване актовете на ОС. Решението е и неправилно, тъй като не е налице противоречие на оспореното решение с чл. 35, ал. 1 от ЗОС. Тъй като решението е за продажба на недвижим имот, противоречие със закона би било налице, ако с процесното решение се предвижда сключване на недействителен договор (чл. 26-33 от ЗЗД). Данни за незаконна продажба по преписката няма. Собствеността на община Царево е удостоверена с представения по делото АОС № 307/10.03.2003 г. Обстоятелството, че общината е повдигнала спор за собственост пред съда не е основание за отмяна на решението на ОС като незаконосъобразно. Спор за правото на собственост би могъл да бъде повдигнат неограничено във времето. Това не означава, че вещите, обект на оспореното право, са извън гражданския оборот, защото в българското законодателство липсва забрана за прехвърляне на спорно право. Напротив, тази възможност и последиците от реализирането и са изрично регламентирани в закона-чл. 121, ал. 1 от ГПК (отм.), чл. 226, ал. 1 от ГПК. В тези случаи правата на насрещната страна се гарантират не от областния управител в рамките на упражнявания от него контрол за законност, а от действието на вписването. Тези права не могат да бъдат накърнени с прехвърляне на спорното право. Ответната страна:Областният управител на Бургаска област, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира за неоснователен доводът за недопустимост на постановеното съдебно решение. Правомощието на областния управител да оспорва актовете на общинските съвети не е регламентирано само в чл. 45, ал. 3 от ЗВСМА, а и в чл. 32, ал. 2 от ЗА. За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените със закона правомощия на ОС, при разпореждане с общинската собственост, решенията следва да бъдат вземани в рамките на компетентността на органа, при спазване на административнопроизводствените правила и материални норми. Решението на ОС по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е във фазата на административното правоотношение, представлява властнически акт на компетентен орган, с който се извършва разпореждане с право на собственост върху общински имот, който и по предназначението си подлежи на специален режим на управление. На този етап на производството липсва равнопоставеност между субектите на правоотношението. Неоснователни са и доводите за неправилност на съдебното решение. Имотът не е извън гражданския оборот, но по отношение на него е налице спор за материално право Общината следва да изчака същият да приключи с влязло в сила решение на съда. В противен случай евентуалният приобретател на първо място ще бъде обременен да търпи постройките в придобит на търг имот, а на второ-съществува опасност да бъде съдебно отстранен от процесния имот, т. е. ще се създаде една правна несигурност, която би могла да увреди интересите както на заинтересованата страна "Кочо Честименски"АД, гр. Пловдив, така и на евентуалния приобретател на имота. Заинтересованите страни:Кметът на община Царево и "Кочо Честименски"АД, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна е касационната жалба от Общински съвет-Царево срещу решение на Административен съд Бургас. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение по чл. 209 т. 3 АПК. Решението по чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗМСМА за откриване на процедурата по разпореждане с недвижим имот-частна общинска собственост, по реда на чл. 35 ал. 1 ЗОбС, представлява административен акт със сложен фактически състав, който включва, както административно-правни, така и гражданско-правни елементи, като гражданско-правните последици настъпват в резултат на вече проведения търг. Решението за откриване на процедурата няма подготвителен характер по смисъла на чл. 21 ал. 5 АПК и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В същността си решението на Общински съвет по чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗМСМА носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, като ЗМСМА му е възложил редица правомощия, част от които в чл. 21 от същия закон. По смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, той е носител на административни правомощия, възложени му със закон. Правомощията му по чл. 32 и чл. 45 ЗМСМА включват оспорване на актовете на Общински съвет. В хода на делото е доказано, че касаторът е образувал гражданско дело по чл. 108 ЗС по отношение на процесния имот, което производство е спряно, до приключване на производството по несъстоятелност по отношение на ответника в гражданското производство. Налага се извода от изложеното, че собствеността на продавача върху процесния имот, предмет на решението на Общински съвет Царево, не е безспорна, поради което правилно съдът е отменил атакуваното решение, като незаконосъобразно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Решенията на ОС по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като са издадени от административен орган и с тях могат да бъдат засегнати права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации, както в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, съответно-на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА след приемането му, предоставят на областния управител специална компетентност за контрол над незаконосъобразните актове на общинските съвети, която се изразява в правото му да сезира съда с искане за отмяна на тези актове и съдебното производство не е недопустимо. Неоснователни са и доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение. При постановяването му съдът е преценил правилно данните по делото и направения от него извод съответства на установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС регламентира продажбата след решение на общинския съвет на недвижими имоти, които обаче са общинска собственост. В конкретния случай е безспорно установено наличието на спор за собственост върху процесния имот и правилно съдът е направил извод, че правото на собственост на общинския съвет не е безспорно доказано. По делото е представен нот. акт, легитимиращ и заинтересованата страна "Кочо Честименски"АД за собственик на част от процесния имот, а освен това е налице и висящ спор по исков път, заведен от Община Царево против "Кочо Честименски"АД, на основание чл. 108 от ЗС. Основателен е доводът на областния управител, че при тези данни ОС-Царево е следвало да изчака приключването на спора за материално право и едва тогава и то при приключване на делото с решение в полза на ОС, би могло да бъде взето законосъобразно решение за продажбата на имота. Преди приключването на спора за собственост, прехвърлянето на имота от страна на Общинския съвет би представлявало самоуправно действие, което би нанесло вреди както на другата спореща страна, така и на евентуалните приобретатели, както правилно поддържа областния управител. Собствеността на продавача върху процесния имот не е безспорна, поради което съдът правилно е отменил атакуваното от областния управител решение на общинския съвет-Царево, като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,