Решение № 10406 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от В. Миронова, като пълномощник на П. Миронов и Е. В. Миронова, всички от гр.София, против решение 5766 от 23.10.2020г. по адм.дело 4464/2020 г. на Административен съд- София-град/АССГ/,с което е отхвърлена жалбата на П. Миронов срещу заповед ЗХУ-ИО/Д-С-КС/264/ФП/03.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/Красно село гр.София, потвърдена с решение 22-РД06-0065/03.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/-София. Жалбата е бланкетна. Наведено е оплакване за неправилност и порочност на решението, и се иска неговата отмяна. Ответникът- директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- София-град чрез юрисконсулт Р. Кисова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за обезсилване на обжалваното решение, като постановен в производство, в което неправилно като страна е конституиран директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- София-град вместо издателят на административния акт- директора на ДСП-Красно село. Алтернативно дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция установи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. В производството пред АССГ е конституиран като ответник директора на Регионална дирекция Социално подпомагане- София-град, който не е издател на обжалвания индивидуален административен акт. Издател на акта е директора на Дирекция Социално подпомагане-Красно село. Първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 154, ал. 1 от АПК правилно да конституира служебно ответника по делото. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване: административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В АПК или в ЗХУ не е предвидено друго. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да обжалва заповедта по административен ред. В случая с решението си по-горестоящия административен орган- директора на Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/-София-град не е изменил първоначалния административен акт на директора на Дирекция Социално подпомагане-Красно село. В този случай съгласно чл.145, ал.2, т.1 от АПК на оспорване подлежи първоначалния индивидуален административен акт,конкретно заповед ЗХУ-ИО/Д-С КС/264/ФП/03.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ Красно село гр.София. Поради това като страна в производството е следвало да се конституира директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/Красно село гр.София. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което се конституира надлежния ответник съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,