Решение № 12266 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8119/2016 г.

Решение № 12266 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8119/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р., подадена чрез юрк. С. Т., против решение № 15/08.06.2016 г., постановено по адм. д. № 158/2016 г. по описа на Административен съд – Р.. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответната страна – Н. Х. Х., чрез адв. Р. Х., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е в съответствие с тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСК на ВАС. В. административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред АС – Р. е предявен иск от Н. Х. Х. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р. (РИОСВ), с който се претендира обезщетение в размер на 830 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 41 от 25.06.2014 г. на Директора на РИОСВ – Р., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Административният съд – Р. е осъдил РИОСВ – Р. да заплати на Н. Х. Х. сума в размер на 830 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП № 41/25.06.2014 г. на Директора на РИОСВ – Р., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното й изплащане. Административният съд приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно НП, заплатен в хода на обжалването разход – адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви. Видно от доказателствата по делото, с НП № 41/25.06.2014 г. на Директора на РИОСВ – Р., на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците на Н. Х. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. По подадена от Н. Х. Х. жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 197/2014 г. по описа на Районен съд – Б., който с решение № 121 от 15.10.2014 г. изменил наказателно постановление и намалил размера на наложената санкция от 10 000 лв. на 3 000 лева. Против това решение ищецът подал касационна жалба до АС – Р., който съд с решение № 414 от 15.01.2015 г., постановено по КАНД 360/2014 г. по описа на същия съд, отменил първоинстанционния съдебен акт, както и НП № 41/25.06.2014 г. на директора на РИОСВ – Р.. От приложените доказателства по процесното дело на АС – Р. е видно, че Н. Х. е бил представляван от адвокат Р. Х.. На стр. 9 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 07.07.2014 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 830 лв. в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. В точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото НП, отменено от съда като незаконосъобразно, Н. Х. Х. е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 830 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. По отношение на присъдените лихви върху главницата, съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно в частта му, с която е осъдена РИОСВ – Р. да заплати на Н. Х. Х. сума в размер на 830 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на НП № 41/25.06.2014 г. на Директора на РИОСВ – Р.. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта на обжалваното решение, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на окончателното съдебно решение за отмяната на НП до датата на окончателното ? заплащане, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски, но няма представени доказателства за реално сторени такива. Поради това, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,