Решение № 13741 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2014 г.

Решение № 13741 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Михайлова Петкова от гр. Бургас срещу решение № 526 от 03.04.2014 г. по адм. д. № 2697/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, IХ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 526 от 03.04.2014 г. по адм. д. № 2697/2013 г., Административен съд - гр. Бургас, IХ състав, е отхвърлил жалбата на Иванка Михайлова Петкова от гр. Бургас против заповед № СО-ЗДПГ01-0010 от 07.02.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас. Съдебният акт е не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите към съдебния акт детайлно е проследена цялата административна процедура, проведена във връзка със заявление вх. № 64-00-52/45 от 30.08.2012 г. на Иванка Михайлова Петкова от гр. Бургас за полагане на приемна грижа като професионално приемно семейство. Изводите на съда за спазване на административнопроизводствените правила, наличието на релевантните фактически основания, които определят правилното приложение на материалния закон и целта му при постановяване на оспорения административен акт, кореспондират със събраните по делото доказателства и са обосновани. По първоначалното дело от административната преписка е било безспорно установено, че жалбоподателката не е участвала в обучение за професионален родител. Тя не е оспорвала това обстоятелство, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) изрично сочи, че когато приемното семейство е и професионално, както е в този случай, то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6. Според последния текст, условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и съставът, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Според чл. 26, ал. 1 от цитираната наредба, кандидатите за професионално приемно семейство получават базово обучение по утвърдената програма по чл. 9, ал. 2 и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца. Базовото обучение на кандидатите по чл. 9, ал. 2 от Наредбата включва най-малко 36 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Допълнителната квалификация за отглеждане и възпитание на деца се осъществява чрез обучение, включващо най-малко 24 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане - чл. 26, ал. 2 от Наредбата. В мотивите към обжалваното решение са цитирани текстове от Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга "Приемна грижа", изготвена от Агенция за социално подпомагане, които отразяват спецификата на обучението и допълнителната квалификация, която кандидатстващите трябва да придобият, пред вид особените потребности на децата, за които ще полагат грижи. Съгласно чл. 25 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, в професионално приемно семейство се настаняват приоритетно: деца до 3-годишна възраст, деца с увреждания, деца - жертви на насилие или трафик, деца, спрямо които е приложена мярка "полицейска закрила", след изтичането на срока й, деца при условията на заместваща приемна грижа и деца с поведенчески проблеми. В заявлението си от 30.08.2012 г., в което Петкова изявява желание да полага приемна грижа като професионално приемно семейство, тя изрично заявява, че не може да се грижи за дете с физически увреждания, за дете с умствени увреждания и за такова, имащо нужда от лечение. Детето трябва да е от женски пол на възраст от 7 - 10 години, "без родители или родителски грижи". Така декларираните желания и възможности на кандидатката силно редуцират случаите, при които би могла да бъде полезна като професионално приемно семейство. В тази връзка представените от касационна жалбоподателка доказателства за завършено висше образование и квалификация "специалист по история" и преподавател в средните училища; втора специалност "български език", както и за дългогодишен педагогически стаж като учител и възпитател, несъмнено сочат на първоначални положителни предпоставки. Но липсата на базово обучение по утвърдената програма по чл. 9, ал. 2 от Наредбата и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца, от посочените по-горе групи, представлява нормативно установена и обективна пречка за одобряването й за професионален приемен родител. Нито Закона за закрила на детето, нито издадената по силата на неговата делегация наредба не предвиждат възможност посочените по- горе обучения да не се изискват, ако кандидатстващите на професионален приемен родител притежават педагогическо образование и опит. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешки на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. В обжалваното решение такива не са допуснати. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Присъждане на разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не произнася. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,