Решение № 381 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 379/2014 г.

Решение № 381 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 379/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София срещу решение № 6737/6.11.2013 г., постановено по адм. дело № 5681/2013 г. по описа на АС София-град /АССГ/, с което е отменен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1300819/19.02.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София в частта на отказа, обжалван по административен ред и потвърден с решение № 830/9.05.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на органа за издаване на АПВ при спазване на дадени с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, позовал се е на неотносима съдебна практика на СЕС, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли подадената жалба против АПВ № 1300819/19.02.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, оспорва основателността на жалбата, за което се излагат подробни съображения от процесуалния представител юрк. Иванова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С АПВ № 1300819/19.02.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София, обжалван по административен ред в частта на отказа и потвърден с решение № 830/9.05.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е постановено възстановяване на законна лихва за забава за периода от 12.01.2013 г. до 14.01.2013 г. в размер на 81 696 лв. на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, вместо претендираната от дружеството лихва за забава за периода 11.01.2013 г. до 14.01.2013 г. в размер на 108 932,34 лв. Актът е издаден по искане /ИПВ/ от 7.02.2013 г. на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас за прихващане/възстановяване на законната лихва. От фактическа страна безспорно е било установено следното: Във връзка с подадено от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас искане за прихващане и възстановяване вх. № 26-Л-1862/7.02.2013 г. на лихва за забава в размер на 108 932.34 лева за периода от 11.01.2013 г. до 14.01.2013 г. върху невъзстановен в срок ДДС за данъчен период месец ноември 2012 г. е възложено извършване на проверка по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. От представените с искането документи се установява, че на 12.12.2012 г. е подадена справка - декларация /СД/ по ЗДДС за месец ноември 2012 г. с данък за възстановяване в размер на 97 745 872.68 лева. Издаден е АПВ № 1205702/18.12.2012 г., с който е установен ДДС за възстановяване в размер на 97 745 872.68 лева. Видно от представеното извлечение от сметка, данъкът е възстановен на 15.01.2013 г. Фактите са констатирани в хода на проверката и е издаден процесния АПВ № 1300819/19.02.2013 г., с който е установена лихва за възстановяване в размер на 81 696 лева, изчислена като законната лихва за периода от 12.01.2013 г. до 15.01.2013 г., като за 11.01.2013 г. не е възстановена лихва с мотив, че 12.01.2013 г. е датата, следваща последния ден, в който е следвало да бъде възстановена главницата от 97 745 872.68 лева. АПВ, в частта, в която е отказано възстановяване на лихвата за 11.01.2103 г. е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 830/9.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен. Основният спорен въпрос е кой е началният момент, от който се дължи законната лихва за забава на възстановеното ДДС в размер на 97 745 872.68 лева - 11.01.2013 г. или 12.01.2013 г. Не е спорно, че съгласно приложимата разпоредба на ЗДДС - чл. 92, ал. 3 срокът за възстановяване на ДДС е 30-дневен от подаването на справката-декларация /СД/. Според касатора този срок започва да тече от деня, следващ датата на подаване на СД, поради което в процесния случай изтича на 11.01.2013 г. Първоинстанционният съд е обосновал тезата, поддържана и от ответника по касационната жалба, че срокът тече от датата на подаване на справката-декларация. Решението на съда е законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания. На първо място съдът правилно е установил приложимия материален закон, който е и този, посочен от касатора. На следващо място съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон, в съответствие с правилата за това, включително и в съответствие с духа на закона, основните принципи и принципите на общностното право за равностойност и ефективност. Нормата на чл. 92, ал. 3 ЗДДС е императивна и ЗДДС е специален спрямо ДОПК, поради което в случая е приложима разпоредбата на ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на Решение от 18.04.2013 г. по дело С-565/2011 г. на СЕС, което е относимо към настоящия случай и съгласно което не се допуска национален правен режим, ограничаващ законните лихви върху подлежащи на възстановяване от бюджета суми до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване. Нормата на чл. 92, ал. 3 ЗДДС е недвусмислена и срокът за възстановяване на данъка се изчислява от деня на подаване на справка-декларацията - 12.12.2012 г. и изтича на 10.01.2013 г., поради което за 11.01.2013 г. са дължими лихви за забава. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение