Решение № 764 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2008 г.

Решение № 764 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. Б. М. и В. Д. М. -двамата от гр. В. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 687 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 666 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд. Искането си мотивират с наличие на ново обстоятелство, изразяващо се в постановяване на решение № 978 от 27.07.2007 г. по гр. д. № 1085/07 г. на ВКС, за което твърдят, че е от съществено значение за делото и че за него са разбрали в началото на месец юни 2008 г. Срещу така молба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от ответниците П, Р. П., С. В. и Р. В., с който се оспорва основателността на подадената молба и се иска тя да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание се явяват лично ответниците П, които оспорват молбата за отмяна и представят решение № 205 от 19.06.2008 г. на петчленен състав на ВКС, с което решение № 978 от 27.07.2007 г. по гр. д. № 1085/07 г. на ВКС, на което молителите се позовават е отменено. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По допустимостта на подадената молба за отмяна -съдът се е произнесъл с определение № 498 от 3.11.2008 г. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение от 10.03.2006 г. по гр. д. № 36/06 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 6.12.2005 г. по гр. д. № 4793/04 г. на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са осъдени А. Б. М. и В. Д. М. да предадат на П. В., Р. П., С. В. и Р. В. владението върху собствената на ищците реална част от 200 кв. м. от им. с пл. № 170 по ПНИ на местността "Ментеше"кв. Владиславово гр. В., при граници: им. с пл. № 171,им. с пл. № 169,път и останалата част от им. с пл. № 170,така както е означена реалната част на скицата, приложена към СТЕ по гр. д. № 4793/04 г. на ВРС, находяща се на л. 83 от материалите по делото, оцветена в жълто, която е неразделна част от решението. Твърдяното от молителите ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, с което обосновават искането си за отмяна на гореописаното влязло в сила решение на ВКС е постановяването на друго решение на ВКС - № 978 от 27.07.2007 г. по гр. д. № 1085/07 г. С него е отменено решение № 630 от 13.06.2006 г. по гр. д. № 1877/05 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на иска на С. В. и Р. В. против С. Б. Х. с правно основание чл. 108 от ЗС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от С. В. и Р. В. против С. Б. Х. иск за предаване на владението реална част от недвижими имот, представляващ им. с пл. № 171 по КП на м. "Ментеше" кв. Владиславово гр. В. с площ от 609 кв. м., при граници: им. с пл. № 170,им. с пл. № 172,им. с пл. № 174 и останалата част от им. с пл. № 171,очертана с червен контур на приложената на л. 35 от делото скица, представляваща неразделна част от решението, оставено е в сила решение № 630 от 13.06.2006 г. по гр. д. № 1877/05 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от П. В. и Р. П. против С. Б. Х. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за същия имот. Твърдението на молителите е, че с постановяването на това решение -става невъзможно изпълнението на влязлото в сила решение № 687 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 666 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска, защото реалната част от 200 кв. м. от им. с пл. № 170 вече не представлявала единна цялост с възстановения от ПК имот № 79 и не отговаряла на визираните в чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗУТ изисквания за лице и площ на УПИ в селищните образования и не би могло да се образува нов УПИ с такива параметри. Така подадената молба е неоснователна. Съображенията: Постановяването на съдебно решение /в случая № 978 от 27.07.2007 г. по гр. д. № 1085/07 г. на ВКС/ не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Под "обстоятелства" законът има пред вид факти, които са релевантни за делото. В случая -решението, на което се позовават молителите не съществува в правния мир, защото е отменено с решение № 205 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 17/2008 г. на 5 -членен състав на ВКС по реда на чл. 231 б. "а"от ГПК (отм.), като делото е върнато за ново разглеждане и решаване по същество на тричленен състав на ВКС и понастоящем производството е висящо. Извън горното-решението, на което се позовават молителите, тъй като е било постановено по друг спор, който е възникнал между други страни и по отношение на друг имот-то няма как да е от съществено значение за изхода на делото, чиято отмяна се иска. Такова щеше да бъде, ако съобразяването му би довело до различно по съдържание съдебно решение. В случая това не е така. Изходът на друго дело, между други страни и за друг имот няма как да се отрази на спора, който вече е разрешен между настоящите страни с влязлото в сила съдебно решение. Молбата е неоснователна и на още едно основание. Наведеният от страната довод, с които се иска отмяната на влязлото в сила решение е свързан с твърдение за невъзможност то да бъде изпълнено. Начинът на изпълнение на вече установеното материално право не може да се отрази на съществуването му и не може да бъде мотив за отмяна на съдебното решение, с което то е признато. Следва да се посочи, че предвиденият в чл. 303 и сл. от ГПК ред е извънинстанционен и касае отмяна на влезли в сила решения. Влезлите в сила решения се ползват със сила на присъдено нещо и за да се стигне до отмяната им следва стриктно да се следи за наличието на изчерпателно посочените в закона основания. По този ред е недопустимо извършването на проверка на правилността на вече постановен съдебен акт. С оглед на гореизложеното, като намира, че не е налице твърдяната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение