Решение № 15651 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6728/2014 г.

Решение № 15651 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6728/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "България Пропърти" ООД, ЕИК 13123615, със седалище и адрес на управление гр. София ж. к. "Военна рампа", ул. "202-ра" № 6, представлявано от управителя Димитър Вринчев, чрез процесуалният му представител адв. Георгиева, против решение № 509 от 31.03.2014., постановено по административно дело № 2687/2013 г. по описа на Административен съд -Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на дължимо публично вземане (АУПВ) № 216/02.03.2012 г. издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси " при община Царево. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Царево, чрез процесуалния му представител адв. Дунев, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "България Пропърти" ООД срещу АУПВ № 216/2.03.2012 г. издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Царево, с който са определени задължения на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. в общ размер на 8779,25 лева, от които 8343,09 лева главница и 436,16 лева лихва, за недвижими имоти собственост на дружеството, находящи се в гр. Царево местност "Дядо Ильовата бахча". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Царево (Наредбата). От съдържанието му е видно, че на дружеството е определена такса само за компонента "експлоатация и подръжка на депо". Съдът е направил извод, че съгласно разпоредбата диференцирано определените такси по на чл. 66 ЗМДТ се дължат за всяка една от услугите, посочени в чл. 62 с. з. поотделно и не се събират само в предвидените в чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ хипотези. Въз основа на представените по делото материали, административният съд е установил, че със заповед № РД-01-716/13.10.2010 г. на кмета на община Царево са определени районите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, като в т. II на същата заповед е определено битовите отпадъци да се извозват до депата в гр. Китен и гр. Ахтопол. Предвид изложеното съдът е приел, че е налично депо за обезвреждане на генерираните на територията на община Царево отпадъци. По делото са представени и доказателства - пътни листове - в които е отчетен маршрут от и до сметището, касови ордери и фактури за извършени разходи за депо. В представената план-сметка за приходите и разходите за дейност "Чистота" за 2011 г. са предвидени разходи за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на ДБО или ГР, инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци . Предвид изложеното съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, тъй като тя предвижда, че не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Както правилно е установил първоинстанционният съд в приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Царево в чл. 3, ал. 3, т. 5 е изрично записано, че за да бъдат освободени от такса "сметосъбиране и сметоизвозване и такса за сметопочистване на териториите за обществено ползване, данъчно задължените лица, подали декларации по образец в "МДТ"- Царево до 31.12. предходната година, като декларират, че няма да използват имота през цялата следваща година, за същите имоти се дължи такса за "поддържане и експлоатация на депо. " По делото е безспорно установено, че дружеството е подало декларации, че имотите няма да се ползват през цялата 2011 г., което означава негенериране на отпадъци и неползване на услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване". Подаването на декларация за неползване на имота има отношение само към една от трите, визирани в чл. 62 ЗМДТ услуги - тази за сметосъбиране и сметоизвозване, т. к. характерът на услугите "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" не могат да се обвържат с неползването на имота, а единствено с предоставяне на услугата от страна на общината. Предвид изложеното подадените от дружеството декларации, че имотът няма да бъде ползван през цялата година не могат да обосноват недължимост за компонента " експлоатация и подръжка на депо". В тази връзка възраженията на касатора за наличие на основанията по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ поради неползване на имота и липсата на генериране на отпадъци са неоснователни. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в депо Китен. С оглед това и предвид представените по делото доказателства за предоставяне на услугата от общината в това число пътни листове, от които е видно, че е отчетен маршрут от и до сметището, както и разходни касови ордери и фактури за извършени разходи. Ето защо правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи и не са налице условията по чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на тези услуга. Предвид изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила . При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на община Царево сумата от 500 (петстотин)лева, представляващи направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение . Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение