Решение № 11210 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5159/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Д. К. за отмяна на влязло в сила Решение 481 от 03.02.2025 г. по адм. д. 1518/2024 г. на Административен съд Благоевград на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането са приложени заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза и Постановление с изх. 5788/24 от 05.03.2025 г. на прокурор в Районна прокуратура (РП) Пазарджик за прекратяване на досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Според искателя представените документи са нови доказателства, сочещи на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски. Ответникът младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция (ОД) на МВР Пазарджик, не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на М. Д. К. срещу Заповед 24-0367-000194 от 30.09.2024 г. на младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо К. e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решение 481 от 03.02.2025 г. по адм. д. 1518/2024 г. на Административен съд Благоевград не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил Постановление с изх. 5788/24 от 05.03.2025 г. на прокурор в РП Пазарджик за прекратяване на досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват доказателства за извършено престъпление, като този извод е направен въз основа на заключение по назначена химикотоксикологична експертиза. Към искането е представено и заключението на химикотоксикологичната експертиза. Съгласно това заключение в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от К., не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 03.02.2025 г. След влизането му в сила са налични нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и установяват обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната поради това, че експертизата е изготвена след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това обстоятелство не е взето предвид от съда поради липсата на годно доказателство за удостоверяването му. По горните съображения искането за отмяна е основателно. Съдебното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на К. срещу Заповед 24-0367-000194 от 30.09.2024 г. на младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към ОДМВР Пазарджик. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени в производството по отмяна, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение