Решение № 2310 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2020 г.

Решение № 2310 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Йолов против решение № 254/24.06.2020 г., постановено по адм. д. № 179/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да се присъди исканото обезщетение. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направения подробен анализ на доказателствата, обосновано в съдебното решение е прието, че не е доказано осъществяването на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ поради недоказаност на една от основните материални предпоставки, включени в него, а именно, настъпила вреда за ищеца. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по искова молба на Ж. Йолов срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която се претендират имуществени вреди в размер на 300 лв., заплатени за процесуално представителство по адм. д. № 351/2019 г. на Районен съд – Чирпан и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. заплатени за процесуално представителство по КАНД № 524/2019 г. по описа на АС – Стара Загора. С обжалваното решение Административният съд – Стара Загора е отхвърлил предявения иск. Приел е, че от доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. В кориците на приложените АНД № 351/2019 г. на Районен съд – Чирпан и КАНД № 524/2019 по описа на АС – Стара Загора не се съдържа договор за правна помощ, липсва елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинна връзка между административния акт и вредата. Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че по АНД № 351/2019 г. на Районен съд – Чирпан, е отменен с решение № 56/05.11.2019 г. електронен фиш серия К № 2711894 от 22.11.2012 г. издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с което е наложена "имуществена санкция" в размер на 600 лв. на Ж. Йолов. Решението е обжалвано и е потвърдено с решение № 41/27.02.2020 г. по КАНД № 524/2019 г. по описа на АС – Стара Загора. По присъединеното дело АНД № 2527/2019 г. на Районен съд – Стара Загора адвокат Д. Димитров е представлявал жалбоподателя с представено общо пълномощно, но и безплатно, в което не е вписано адвокатско възнаграждение. По адм. д. № 179/2020 г. на АС – Стара Загора са представени договори за правна помощ, съгласно които адвокат Димитров приема да представлява ищеца в съдебното производство по обжалване на електронен фиш серия К № 2711894 от 22.11.2012 г., издадено от ОД на МВР – Стара Загора, като в тези договори е вписано възнаграждение за една инстанция в размер на 300 лв. Обосновано съдът е приел, че на възмездяване подлежат реално направените разходи за процесуално представителство до приключване на съдебното заседание, при което делото е обявено за решаване. От представеното по делото на районния съд пълномощно, не е видно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Липсва и приложен договор за правна помощ. Едва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е представен договор за правна помощ с посочено адвокатско възнаграждение, но от него не може да се направи извод, че това възнаграждение е уговорено и заплатено в производството по обжалване на електронен фиш (наказателното постановление). Административният съд е проявил процесуална активност и е разгледал и допълнителни доказателства за установяване на факта дали ищеца действително е направил разход за адвокатско възнаграждение в делото пред районния съд. Но и от представените писмени доказателства този извод не може да бъде направен. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъдят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,