Решение № 4851 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 360/2009 г.

Решение № 4851 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 360/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Телеман" ЕООД срещу Решение № 726/13.10.08 г. по адм. д. 6158/07 г. по описа на административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 214001483/27.08.07 г., издаден от инспектор по приходите в Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите - София в частта, потвърдена с Решение № 1854/2.11.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно по приложението на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 726/13.10.2008 г. по адм. д. 6158/2007 г. по описа на административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на "Телеман" ЕООД против РА № 214001483/27.08.07 г. в частта, потвърдена с Решение № 1854/2.11.07 г. на Д"ОУИ", с която не му е признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Билинг ММ" ЕООД, "Рос 03" ЕООД, "Райвъл" ЕООД и "Леприкорн" ЕООД в данъчни периоди 1.11.2004 г. - 30.11.2004 г., 1.12.2004 г. - 31.12.2004 г., 1.04.2005 г. - 30.04.2005 г., 1.06.2005 г. - 30.06.2005 г., 1.07.2005 г. - 31.07.2005 г. и 1.12.2005 г. - 31.12.2005 г. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с РА е законосъобразен данъчен акт, като спорните фактури не отразява реални облагаеми доставки. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал правните си изводи като не е кредитирал част от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и изцяло не възприел изводите на съдебно-техническата експертиза въз основа на доказателствата, събрани по време на данъчната ревизия като е приел, че ДРА № 69/1.03.04 г., отразяващ резултатите от данъчна ревизия на доставчика не представлява доказателство за реалност на доставките. Така постановеното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Административният съд не определен предмета на съдебен контрол. В мотивите на съдебното решение липсва конкретизиране на частта от РА, която е предмет на съдебно обжалване с посочване на точа сума на спорните данъчни задължения: ДДС и лихви, респективно обозначаване на размера данъчния кредит, който не е признат с РА и е предмет на съдебно оспорване. В жалбата до съда е посочено, че се обжалва РА в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 17 689, 45 лв. и са начислени съответни на това лихви. В Решението на Д"ОУИ" е изведен извод за законосъобразност на РА само в частта, с която не е признато право на данъчен кредит за сумата 16 55, 18 лв. При констатиране на това разминаване АССГ е бил длъжен да изиска конкретизиране на жалбата. В мотивите на съдебното решение по отношение на нито една обсъжданите данъчни фактури не е посочен точен размер на непризнатото по нея право на данъчен кредит. Изброяване на стойности се съдържат само в частта от съдебното решение, в която се възпроизвежда съдържанието на ревизионния доклад, неправилно посочено като РА. Касационната инстанция констатира и друго процесуално нарушение, допуснато от съда при формиране на правните му изводи. АССГ не е кредитирал заключени на вещите лица, които са приети без да е извършено оспорване от страните по делото, като се позовава на обстоятелства, които не се установяват от никакви доказателства. При позоваване на заключението на вещото лице Райчев решаващият съд игнорира основния му извод като се позовава само на част от изложението му, според което от анализа на видео материала не е възможно да се установи кой е извършителя на озвучаването, видео монтажа и графиките, респективно поддръжката на интернет страницата и логистичните услуги. Тълкуването на заключението на съдебно-техническата експертиза е в противоречие с правилата на логическото мислене, защото едностранно е тълкувана невъзможността от определен технически носител да се установи автора на дейностите, по неговото изготвяне, като доказателства, че лицата, за които се твърди, че са изпълнителите не са такива. Съдът не е обсъдил писмените доказателства по делото, чиято взаимовръзка и последователност на фактите, които установяват са обсъждани от вещото лице Райчев. Всички писмени доказателства са приети като неоспорени по съответния ред, но съдът не е посочил какви факти приема за установени с тях, което представлява съществено процесуално нарушение и постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Допълнително следва да бъде посочено, че основна част от обжалваното съдебно решение съдържа анализ на доказателствата относно факти, които са от значение за наличието на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). При установяване на тези по принцип относими към възникване и признаване на правото на данъчен кредит обстоятелства, АССГ въобще не е съобразил, че по делото има данни относно извършено плащане на данъка по всяка една от спорните данъчни фактури по "ДДС-сметката" на доставчиците в данъчния период, през който е ползвано правото на данъчен кредит и при спазване на изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). АССГ е игнорирал доказателствата за тези плащания и не е посочил дали ги кредитира или не, както и не е обосновал никакви правни изводи въз основа на това. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, пренебрегване доказателствената стойност на съдебните експертизи, включително и игнориране на данни от РА. Тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение и на материалния закон, което не може да бъде отстранено в настоящото производство. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСС г. Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение