Решение № 5164 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2010 г.

Решение № 5164 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Захари Стоянов Монев от гр. Русе срещу решение № 53 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 426/2009 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С жалба от 02.09.2009 г., адресирана до директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе, касационният жалбоподател е оспорил истинността (верността на съдържанието) на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград, което считал, че е причината да бъде издадено неблагоприятното за него разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО. Директорът на РУСО приел, че жалбоподателят всъщност е оспорил посоченото разпореждане и с решение № 36 от 01.10.2009 г. потвърдил разпореждането. Касационният жалбоподател оспорил решението пред Русенския административен съд "като неадекватно на петитума, изразен в жалба вх. № 37 от 02.09.2009 г." и изрично е посочил: "И през ума ми не е минала мисълта да обжалвам разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г., както твърди авторът на обжалваното решение". С допълнителна молба, вх. № 3716 от 09.11.2009 г. на Русенския административен съд, жалбоподателят отново е посочил, че не е оспорил пред директора на РУСО разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г., а е оспорил истинността (верността на съдържанието) на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград. В проведеното на 26.11.2009 г. съдебно заседание процесуалният представител по пълномощно на директора на РУСО е заявил: "След като е подал жалба до съда срещу решение № 36 от 01.10.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, жалбоподателят е подал жалба до същия директор срещу разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г., за която към настоящия момент нямам информация в каква фаза се намира производството по нея." При тези данни с посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отменил решение № 36 от 01.10.2009 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че с него директорът на РУСО се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не е бил атакуван пред него, респ. не се произнесъл нито по допустимостта, нито по съществото на направеното пред него оспорване на истинността (верността на съдържанието) на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград. Със същото решение Русенският административен съд е изпратил делото като преписка на директора на РУСО с указание да се произнесе по допустимостта на действително направеното пред него оспорване на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград. С касационната жалба се прави искане да бъде отменено решението на Русенския административен съд в частта, с която делото се изпраща като преписка на директора на РУСО и вместо него в тази му част да се постанови друго, с което да се реши по същество въпросът за истинността (верността на съдържанието) на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" - с. Хърсово, област Разград. В първата му част това искане е основателно по следните съображения: Няма никакво съмнение, че действителната воля на касационния жалбоподател е била да опровергае посоченото удостоверение, което счита, че е основна причина за неблагоприятно за него разпореждане по размера на пенсията му. Въпросът е по какъв процесуален ред може да постигне целения правен резултат. Първата възможност е в хода на производството, развило се пред пенсионния орган. Но в случая тази възможност е пропусната - това производство е приключило с разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г. Втората възможност е тази по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - т. нар. инцидентен установителен иск. Но тя може да бъде осъществена само при наличие на правен спор, чието разрешаване е обусловено от истинността на посоченото удостоверение. В настоящия случай инцидентен установителен иск в административния процес би могъл да бъде предявен само при оспорване на неблагоприятен за жалбоподателя административен акт, основан на това удостоверение. Той заявява, че разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г. е неблагоприятно за него и вероятно е основано на неверното удостоверение, но не оспорва законосъобразността на разпореждането, т. е. няма съдебно производство, в чийто ход жалбоподателят да предяви инцидентния установителен иск по чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Следователно при реалното развитие на съдебното производство в процесния случай не е съществувала процесуална правна възможност касационният жалбоподател да предяви такъв иск. Директорът на РУСО не е овластен да се произнесе по спора за верността на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. Правилата на АПК не овластяват по-горестоящия административен орган да изследва такъв въпрос. Само административният (в случая пенсионният) орган може да извърши проверка на удостоверението като писмено доказателство - арг. чл. 36, ал. 3 АПК. Последната възможност е установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че е безпредметно да се изпраща делото като преписка на директора на РУСО, защото той няма призната от закона компетентност да обяви неистинност на посоченото удостоверение. За касационния жалбоподател е останала единствено възможността да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК, освен ако вече е оспорил законосъобразността на разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г. и в хода на това производство оспори верността на удостоверението по реда и по правилата на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В хода на касационното производство процесуалният представител на директора на РУСО е заявил, че касационният жалбоподател е оспорил разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г., а след това и решение на директора на РУСО, с което жалбата е отхвърлена и е представил доказателства в подкрепа на това твърдение. Следователно касационният жалбоподател има възможност да прецени и сам да реши дали в хода на съдебното производство по тази негова жалба ще оспори по правилата на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК истинността на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г. (ако този въпрос има значение по делото) или ще предяви самостоятелен установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК. Затова искането му за частична отмяна на постановеното от Русенския административен съд решение следва да бъде уважено. След като делото пристигне обратно в този съд, той следва да прецени дали ще го приложи към новото съдебно дело по новото оспорване на разпореждане № 17554 от 06.07.2009 г. или делото ще бъде съхранено и архивирано по съответния ред. В останалата му петитумът на касационната жалба не може да бъде уважен поради липса на процесуално право за това (касационната инстанция за обяви неистинност на удостоверение обр. УП-2 изх. № 726 от 06.01.2009 г.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,