Решение № 55 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 697/2009 г.

Решение № 55 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 697/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 332 от 19.10.2009 г. по внохд № 377/09 г. Апелативният съд - гр. София потвърдил присъдата на Окръжния съд - гр. Б., постановена по нохд № 1077/06 г., с която подсъдимият П. К. Д. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 242, ал. 1, б. "д" НК. Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София. Възразява се наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият и защитата му преценяват протеста като неоснователен. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Прокурорът претендира САС да е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, в частност това по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като в мотивите на оспореното решение липсва отговор по част от доводите на прокурора, развити във въззивния протест. Относно основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не са изложени съображения. Доводите относно дългогодишната практика на подсъдимия, свързани със задълженията му по чл. 8 и сл. от ТИР-Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, не са останали без отговор. САС ясно и изрично е заявил, че възприема дейността на първоинстанционния съд по доказателствата, в това число и по оценката им. Когато контролната инстанция изрази съгласие с извършеното от проверявания съд, тя не е длъжна да преповтаря неговите съображения и едновременно с това не е лишена от възможност да допълни или постави акцент върху някои от тях, когато счете това за необходимо. Съображенията, възприети от контролния съд, по същество се инкорпорират в неговия съдебен акт - тези, изложени от БОС на л. 6 и сл. от мотивите на присъдата. Не намира опора в данните по делото и възражението, че САС твърде лаконично е дал отговор на доводите относно оценката на обясненията на подс. Димитров. Изложените на л. 4 от мотивите на въззивното решение съображения, тъкмо по този довод, не дават основание да бъдат оценени като лаконични. В тази част въззивният протест е получил детайлен отговор. Последният довод, относно мотива, е неоснователен, тъй като не държи сметка за това, че подсъдимия е оправдан поради несъставомерност на извършеното от субективна страна. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение