Решение № 9421 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2013 г.

Решение № 9421 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Боян Митев, против решение № 6914/13.12.2012 г. по адм. дело № 11616/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 32-ри състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че недопустимата площ на тринадесет от заявените БЗС е неправилно определена от административния орган, както и че заключението на вещото лице не е съобразено с конкретни разпоредби на Регламент 1122/2009 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Земеделска кооперация "Пищиговска земя", чрез пълномощника си адвокат Чавдар Чавдаров, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, дава мотивирано заключение за основателността на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С решение № 6914/13.12.2012 г. по адм. дело № 11616/2011 г. на Административен съд София-град, по жалбата на ЗК "Пищиговска земя" е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-2600/2922/02.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, в частта, с която е отказано финансово подпомагане до пълния заявен размер за 2010 г. по СЕПП и СНДП, и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция - гр. София за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. По подаденото заявление за подпомагане са извършени всички необходими проверки, резултатите от които са отразени в табличен вид за всяка от мерките, по които е кандидатствано. С оглед данните от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ са констатирани несъответствия на приетите от административния орган за наддекларирани площи - части от заявените за подпомагане площи, при което е направен извода, че допустимата и недопустимата площ за част от БЗС е неправилно определена. В тази връзка е отбелязано, че от ДФЗ, недопустимите площи по СЕПП и СНДП, са определени в размер на 9,92 ха, съставляващи 1,59 % от общата декларирана площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. е санкционирана удвоената площ от 19.84 ха по всяка една от тези мерки, докато според заключението на СТЕ недопустимата за подпомагане площ възлиза на 8.72 ха или на 1.39 % от общата заявена площ. Прието е, че относно БЗС, за които е установена различна недопустима площ, следва да се извършат допълнителни проверки и изчисления от административния орган, доколкото земеделският производител би получил различно по размер подпомагане по подаденото заявление. Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е уведомително писмо изх. № 02-130-2600/2922/02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по повод общо заявление за единно плащане на площ УРН: 182191, подадено от ЗК "Пищиговска земя", с което е намален размера на поисканата финансова помощ за 2010 г., съответно по СЕПП - по която мярка от претендираните 116 207 лв. са определени за подпомагане 103 243.48 лв. и по СНДП - по която поисканата сума от 63 569.73 лв. е намалена на 56 478.18 лв. За изясняване на спорните обстоятелства, съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа данните от която установил несъответствия относно приетите за наддекларирани от административния орган, площи на общо 13 БЗС, от общо заявените 86 БЗС. Съдът е приел, че следва да се приемат като допустими за подпомагане и частите от БЗС, посочени в таблиците към уведомителното писмо, които не следва да се изключват от допустимия за подпомагане слой, доколкото по данни от заключението на вещото лице, представляват диги в площи, в които се отглежда ориз, представляващи част от обработваемия терен. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Съобразени са изискванията на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 28 от Регламент № 1122/2009 г. относно извършените кръстосани проверки по заявените за подпомагане площи по СЕПП и СНДП, за да се избегне недължимото многократно отпускане на една и съща помощ по отношение на една и съща календарна или пазарна година, да се проверят правата за плащане и допустимостта за помощ, проверки на декларираните земеделски парцели по идентификационната система за земеделски парцели и проверки на правата на плащане и определената площ, за да се установи дали отговарят на равен брой допустими хектари. Взето е предвид, че относно заявените за подпомагане БЗС, приетата от административния орган за недопустима за подпомагане площ по двете мерки от общо 9,92 ха, по данни от възприетото като обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице следва да бъде намалена до размера от 8.72 ха. Съобразно приложимата в случая редакция на чл. 17, ал. 2, т. 8 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища на МЗХ, допустими за подпомагане са и линейните елементи от заобикалящата среда, които са резултат на човешка дейност и са част от заявената за подпомагане земеделска площ, когато тяхната ширина не надхвърля 2 метра, което ограничение за ширина не се прилага при напоителни, отводнителни канали и диги в оризища. При отчитане на посоченото правило и изключването от размера на недопустимите за подпомагане площи на дигите в оризищата - части от заявените за подпомагане БЗС, горепосоченият общ размер на недопустимата площ по двете мерки /определен от експертизата на 8.72 ха/, съставлява 1.39 % от общо декларираната площ. В съответствие с чл. 34, т. 1 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. площта на земеделските парцели се определя с всички средства с доказана възможност за гарантиране на качество на измерване, което е поне равностойно на изискваното по приложимите технически стандарти, разработени на ниво Общността. Освен това с чл. 34, т. 2 от същия Регламент е дадена възможност общата площ на един земеделски парцел да се вземе предвид при условие, че се използва изцяло в съответствие с обичайните стандарти на въпросната държава-членка или регион, както и в други случаи се взема предвид действително използваната площ, а по отношение на плетове, ровове, стени, които са част от добрите земеделски практики за култивиране или използване, то държавите членки могат да вземат решение тази площ да се разглежда като част от изцяло използваната площ, при условие, че не надвишава традиционната ширина от 2 метра. По делото няма данни административният орган да е правил изчисления относно изключените от подпомагане линейни обекти. Поради това, като е съобразил наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи /наместо 1.59 %, 1.39 % от заявената за подпомагане площ/, което е от значение за размера на частичния отказ за подпомагане, в конкретно приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ/, доколкото влече промяна на сумата за подпомагане в полза на земеделския производител, правилно съдът е отменил уведомителното писмо в атакуваната част, с указание за извършването на нова проверка за установяването на действителния размер на допустимите за подпомагане земеделски площи, с оглед точното приложение на чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 ЗПЗП. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение като краен резултат е правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение