Решение № 9934 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2017 г.

Решение № 9934 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от О. К. Ц. срещу решение № 65 от 18.01.2017 г. постановено по адм. дело № 680 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган. Счита, че заповедта е нищожна, тъй като от заповедта не е видно по какъв начин издателят й - началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Б., РУ - Сандански е упълномощен и имал ли е той право да издаде атакуваната заповед. Сочи, че неправилно АС - Б. е приел, че заповедта е издадена от началника на РУ-Сандански. Издателят на ПАМ-а е началник група към ОДМВР Б., РУ - Сандански. Развива съображения, че началниците на РУ и началник групи към ОДМВР - Б. са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съгласно т. 1 от заповед № 244з-179/26.01.2015 г. на Директора на ОДМВР Б., но в т. 2 от същата е посочено, че заповедите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се издават от дежурни длъжностни лица към ОД на МВР Б. и съответното Районно управление с категория не по-ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график. Счита, че в случая компетентен да издаде атакувания акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е този, който е бил назначен за дежурен в периода 30.04.2016 г. - 01.05.2016 г., а не началник група към ОДМВР Б., РУ - Сандански, който е подписал същата. Иска отмяна на решението и прогласяване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0339-000262/30.04.2016 г., издадена от началник група към ОДМВР Б., РУ- Сандански за нищожна. Претендира направените пред първата инстанция разноски. Ответникът - началникът на Районно управление - Сандански към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. К. Ц. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0339-000262/30.04.2016 г., издадена от началник група към ОДМВР Б., РУ- Сандански, с искане за прогласяването й за нищожна. Със заповедта на Цеков е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 (шест) месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност съгласно заповед № 244з-179/26.01.2015 г. на директора на ОДМВР Б.. Приел е, че съгласно тази заповед на началниците на РУП са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5. б "а" и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2 от заповедта е посочено, че в извънработно време заповедите се издават от оперативните дежурни. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че заповедта е издадена в неприсъствен работен ден - събота (30.04.2016 г.). Развил е мотиви, че делегирането на правомощията съгласно посочената заповед не лишава началниците на РУП да издават заповеди за налагане на ПАМ в извън работното им време, а само конкретизира компетентните длъжностни лица, при невъзможност на началниците да упражнят делегираните им правомощия. Въз основа на тези си изводи Административен съд - Б. е приел, че началникът на РУ Сандански, в качеството му на държавен служител в системата на МВР е упражнил правомощията си за пресичане на правонарушението, извън установеното работно време, като в извънработно време той има същия обем правомощия да издаде заповед за налагане на ПАМ, каквато би издал в установеното работно време, при наличието на компетентност. Приел е, че фактическите основания за налагане на мярката съответстват на приложените правни разпоредби, дори и т. 2, т. 3 от ПАМ-а да не попадат в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, а именно нарушителят не носи свидетелство за управление на МПС и СУМПС от съответната категория и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Решението е недопустимо. Като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта - началник група към ОДМВР - Б., РУ - Сандански, а началник на РУ - Сандански към ОДМВР - Б.. Именно на началникът на РУ - Сандански към ОДМВР - Б. са връчвани всички призовки и съобщения по делото. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., РУ - Сандански. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд - Б. е допуснал особено съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, който при новото разглеждане на делото да извърши преценка за компетентността на административния орган издал акта. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе пъроинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение