Решение № 3950 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еко пан" ООД, със седалище в гр. Панагюрище, чрез упълномощения адвокат В. Хорозова, против решение 502/07.08.2023 г., постановено по адм. дело 228/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 13/04/1/0/01726/3/01/04/02 - 01-2600/421 от 20.09.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което, в качеството му на бенефициент по договор за подпомагане 13/04/1/0/01726 от 21.06.2016 г. по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията Закупуване на земеделска техника за биологично производство, е наложена финансова корекция в размер на 14 271.41 лева и дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в размер на в размер на 2 321,30 лева. Касационният жалбоподател излага и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в нарушение на чл.172а, ал. 2 АПК, в мотивите на обжалваното решение не са посочени становищата по страните и не са взети предвид събраните в хода на производството доказателства. Твърдяното нарушение на материалния закон е отнесено към съображенията на съда, с които не приема наличието на непреодолима сила, която касаторът обосновава с приложението на член 2, параграф 2 с член 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306 /2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламент (ЕС) 1306 /2013/. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Ответникът заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в представен по делото писмен отговор чрез упълномощения адвокат Х. Митровски и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат Байчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на вярна фактическа обосновка, изведена от допустими и правилно оценени от съда доказателства и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Еко Пан ООД против решение 13/04/1/0/01726/3/01/04/02 - 01-2600/421 от 20.09.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя в качеството му на бенефициент по договор за подпомагане 13/04/1/0/01726 от 21.06.2016 г. по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията Закупуване на земеделска техника за биологично производство е наложена финансова корекция в размер на 14 271.41 лева, представляваща 9 % от изплатената субсидия. За да постанови решението си, след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при условията на делегиране съгласно заповед 03 - РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма, при наличието на фактически и правни основания. Първостепенният съд е констатирал, че финансовата корекция е наложена при спазване на административнопроизводствените правила, посредством издаването на мотивирано писмено решение и в съответствие с целта на закона, за да бъде санкциониран жалбоподателят за извършеното от него нарушение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съдът се е мотивирал с това, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива, е установено, че Еко Пан ООД е допуснало нарушение на на чл. 17, ал. 1 от сключения договор, както и нарушения на чл. 30, ал. 1, т. 9 и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /Наредба 9 от 21.03.2015 г., Наредбата/, поради това, че бенефициерът не е спазил поетия ангажимент да поддържа едно работно място от датата на сключване на договора /21.06.2016 г./ до изтичане на периода на мониторинг /15.02.2022 г./. Съдът изрично е посочил, че липсата на работници за процесния период е установена по безспорен начин и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Административният съд е преценил като несъстоятелно възражението, че Ковид пандемията следва да се приеме за непреодолима сила, тъй като намалението на стопанския оборот при тези условия, започналото увеличение на цените на горивата и производствените разходи, затрудненото събиране на вземанията от нашите длъжници и нарастващата инфлация жалбоподателят не е доказал, а единствено твърди в подкрепа на защитната си теза. Съдът е приел, че бенефициерът не е изпълнил задължението си по чл. 61, ал. 2 от Наредбата да уведоми писмено разплащателната агенция за възникването на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, препятстващи изпълнението на задълженията му по договора. Като неоснователен е преценен и доводът за маловажност на извършеното нарушение, поради това, че същото се е осъществявало в продължителен период от време - над една година. Съдът е обосновал този извод и с обстоятелството, че намалението на броя на приоритетните 5 точки без поетия ангажимент до над минималния праг за съответния прием, би довело до финансиране на проектното предложение, но в значително по-нисък размер. Решаващите изводи на първоинстанционния съд са, че жалбоподателят е допуснал нарушение на сключения договор, за което при правилно приложение на закона му е наложена финансова корекция в законосъобразен размер. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Пазарджик е извел правилни правни изводи. От фактите по делото безспорно се установява, че между Държавен фонд Земеделие и Еко Пан ООД е сключен договор за подпомагане 13/04/1/0/01726 от 21.06.2016 г. по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. , с предмет на инвестицията Закупуване на земеделска техника за биологично производство, като на 15.02.2019 г. по договора е изплатена финансова помощ в размер на 158 083,31 лева. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е мотивирано от правна страна с нарушение на чл. 17, ал. 1 от договора, както и допуснати нарушения на чл. 30, ал. 1, т. 9 и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Според чл. 17, ал. 1 от сключения договор ползвателят се задължава от датата на сключване на договора до изтичане на периода на мониторинг /3 години от датата на получаване на окончателното плащане/ да поддържа съответствие с всяко от условията по чл. 30, ал. 1, т. 3-7, 9 и/или 10 от Наредбата, посочено в Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 от приложимата наредба изборът се извършва при даване на приоритет на проекти, чието изпълнение води до осигуряване на допълнителна заетост в стопанствата, а съобразно чл. 54, ал. 1, т. 5 от нея в срока по чл. 53, ал. 1 ползвателят на помощта е длъжен да запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане средносписъчен брой на персонала, както и броя на допълнително наетите въз основа на бизнесплана лица в случаите, когато проектът е бил одобрен за подпомагане поради съответствие с критерия по чл. 30, ал. 1, т. 9. Фактическите констатации на органа са направени по повод извършване на проверка на място след плащане от служители на РТИ - Пловдив в периода 05.10.2021 г. -15.10.2021 г., както и административни такива /справка в регистъра на НАП за всички актуални трудови договори/, при които е било установено, че от 24.08.2020 г. до 11.10.2021 г. в дружеството Еко Пан ООД няма наети лица пряко свързани с подпомаганата дейност. Тези фактически установявания се подкрепят и от заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СИЕ, според което в периода от 24.08.2020 г. до 11.10.2021 г. Еко Пан ООД няма назначени лица по трудов договор /така в отговора на задача 3 от заключението, л. 601 от първоинстанционното дело/. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в касационната жалба становище за липса на мотиви в оспорения съдебен акт, тъй като тяхната лаконичност неправилно е преценена като непълнота, обосноваваща нарушение на чл. 172а АПК. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Вярно е, че съдът не е обсъждал показанията на свидетеля С. Лазаров, но това не представлява съществено процесуално нарушение. Свидетелските показания не опровергават изводите на административния орган досежно липсата на разкрито 1 работно място /1 бр. производствен персонал/, предвидено в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, както и в приложение 2 към договор 13/04/1/0/01726, въз основа на което проектът е получил приоритет /5 точки/ за осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства, както и заключението на вещото лице по допуснатата по делото СИЕ. От показанията се установява, че един от съдружниците в Еко Пан ООД е извършвал в базата на дружеството общи неща занимавал се е с храненето на животните и ел. пастирите, но не и полагане на труд по трудов договор като механизатор - тракторист, какъвто е ангажимента на дружеството по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че в чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда е установена писмена форма като форма за действителност на трудовия договор, поради което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му. Възможно е сключването на трудов договор по изключение да се докаже чрез други писмени доказателства, които да съдържат съществени елементи на договора: място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, определено трудово възнаграждение /така в Определение 50778 от 1.11.2022 г. по гр. д. 975/2022 г. на ВКС, ГК; Определение 254 от 5.04.2022 г. по гр. д. 3910/2021 г. на ВКС, ГК; Решение 943 от 22.02.2010 г. по гр. д. 4902/2008 г. на ВКС, ГК и Решение 907 от 02.05.2011 г по гр. д. 3725/2008 г. на ВКС, ГК/. В случая по делото не се твърди, а и не се доказва лице, различно от съдружника в Еко Пан ООД, да е полагало труд в подпомаганото стопанството, като не се представят и писмени доказателства, от които е видно, че са налице съществените елементи от трудовия договор. Обосновано първостепенният съд е приел, че липсата на работници през процесния период не се оспорва от жалбоподателя. От съдържанието на сезиращата жалба се установява единствено твърдението, че след 24.08.2020 г. и до края на процесния период оспорващото дружество е продължило да осигурява сезонна заетост във връзка с изпълнението на договора, като е наемало лица на граждански договор за изпълнение на дейности, свързани с проекта. В случая твърденията на касационния жалбоподател сочат на това, че същият не прави разграничение между трудовия договор и различните видове облигационни договори. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че както пред административния орган, така и пред съда е установено, че неизпълнението се дължи на непреодолима сила /пандемия/, а дружеството не носи отговорност и няма вина за неизпълнението, в подкрепа на което цитират член 2, параграф 2 и член 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306 /2013. Съгласно чл. 61 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, а според § 1, т. 23а от Допълнителната разпоредба на наредбата са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. В случая дори и да се приеме, че извънредната обстановка и официално обявените при пандемията от Covid 19 ограничения са рефлектирали върху дейността на дружеството, бенефициерът не е доказал по удовлетворителен за компетентния орган начин обективна невъзможност да изпълни задълженията си по сключения договор. Изложените от административния съд съображения досежно неоснователността на довода за маловажност на извършеното нарушение се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2021,30 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за изплащането му. Воден от горното и на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. чл.144 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на четвърто отделение