Решение № 9975 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2017 г.

Решение № 9975 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - К. против решение № 21/03.02.2017 г., постановено по адм. дело № 321/2016 г. по описа на Административен съд - К.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - К. П. Г. от град К., чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4077з-829/18.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - К., с която на К. П. Г. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. първо, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. За да постанови този резултат Административен съд - К. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налице е нарушение на предписаната от закона форма и на чл. 206, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВ) и нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Изводът на съдебния състав за съществено нарушение на процедурата по образуване на дисциплинарното производство е направен в противоречие с нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай с оглед разпоредбата на цитирания текст следва да се приеме, че дисциплинарното производство е образувано с първото извършено действие по изясняване на случая, предприето след изготвяне на докладна записка рег. № 4077р-6760/19.08.2016 г. относно извършени справки в масивите на АИФ-МВР с цел отговор на запитване от македонските гранични власти за лице български гражданин - И. П. С. изготвена от разузнавач V-степен в група "ОП" - ОИД инспектор К. Г. до директора на РДГП - К. с поставена резолюция от 19.08.2016 г. от зам. директора на РДГП - К. за проверка дали справките за лицето в информационните фондове на МВР са извършени в пълен обем. В резултат на извършената служебна проверка е изготвена справка, като със справка № 4077р-7546/16.09.2016 г., на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед, служителят е запознат, което е удостоверено с подписа му. Ето защо съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство не се споделят от настоящата инстанция. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 4077р-7546/16.09.2016 г. и становище рег. № 4077р-8124/05.10.2016 г. по описа на РДГП - К.. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, както и мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на проявена небрежност в служебната дейност, съответно, на неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Служителят се е запознал със справката и с правото да направи възражения срещу направените констатации, като такива са депозирани от него с рег. № 4077р-7686/21.09.2016 г., а тези възражения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, като възражението е прието за неоснователно, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доказателствата, въз основа на които е установено нарушението са посочени в справката и се свеждат и до проведени разговори и събрани писмени материали по случая на дата 18.08.2016 г., във връзка с постъпило по официален ред искане от македонска страна рег. № 908/18.08.2016 г. По този начин формалните изисквания са изпълнени, не е налице порок във формата, който да обоснове отмяна на заповедта, а изводът на съдебния състав в обратния смисъл е неправилен. Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно на посочената в административния акт дата 18.08.2016 г. след получаване по официален ред от македонска страна (МВР на Р. М.) в Съвместния контактен център - Г., искане № 908/18.08.2016 г. за предоставяне на информация за две лица - български граждани, на инспектор Георгиев е разпоредено да извърши необходимите проверки в "АИС" МВР с цел изготвяне на конкретен отговор по отправеното искане (в запитването се изисква информация за български граждани и е оформено във вид на конкретни въпроси), като служителят е извършил справки само в АИС - СУИП - БГ, откъдето е установил ограничена информация за българските граждани, фигуриращи в запитването на македонските власти и въз основа на нея е изготвил писмен отговор УРИ 4077р-6734/18.08.2016 г. от името на директора. И. Г. не е извършил проверка за лицата в АИС-ИД и НШИС, подготвил е непълен и неточен отговор до македонските власти, като е проявил небрежност при изпълнение на служебната си дейност, с което е нарушил чл. 45, ал. 2, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи съгласно, която за изпълнение на дейностите по ал. 1 Главна дирекция "Гранична полиция" извършва дейности по събиране, обработване, анализиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация по направленията на дейности. С тези нарушения служителят е осъществил състава на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗМВР - небрежност в служебната дейност. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗМВР. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като е проявил небрежност в служебната дейност. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителят е извършил описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, за което законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", то е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Разноски от административния орган са претендирани само пред първоинстанционния съд, поради което в полза на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да бъдат присъдени 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,