Решение № 9511 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2026 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР ЮГ), ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив чрез юрисконсулт П. Стоянова против Решение № 42420 /17.12.2025г. по адм. д. № 12066/2025г. на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Не оспорва, че средството за търговско измерване (СТИ) е поставено на място, което не отговаря на нормативните изисквания, но настоява, че разноските по преместването не следва да са за негова сметка, а съдът не е отчел, че административният орган не се е произнесъл по този въпрос. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Гавазова, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Костадинов, който оспорва касационната жалба и поддържа представеното писмено становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Д. Н. П. се представлява от адв.Делчева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски по представен списък. Върховен административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по делото пред АССГ е образувано по жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение № Ж-944 от 16.10.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на дружеството са дадени следните указания: 1. В тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и монтира електромерно табло за обекта на Д. Н. П., находящ се в [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, на границата на собственост на имота й съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи и чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката; 2. В едномесечен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. Съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД, като е изложил доводи, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна, съдът е приел за установено, че Д. Н. П., е собственик на недвижим имот в [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив и клиент на ЕР Юг за обект с ИТН 1242023. На 20.05.2024 г., П. е подала искане до ЕР Юг за изнасяне на електромера извън границите на имота ѝ, а на 14.07.2025 г. е подадено последващо искане за преместване на захранващите проводници преди СТИ, намиращи се на покрива, поради планиран ремонт на къщата. За удовлетворяване на исканията на клиента, от ЕР Юг е изискана такса – за изнасяне на СТИ до имотната граница и за обезопасяване на работно място и допускане до работа от присъединителни съоръжения, собственост на ЕР Юг на страна ниско напрежение. На 25.07.2025 г. е подадена жалба от Д. П. до КЕВР, в която е изразено несъгласие с местоположението на СТИ, която е изпратена на ЕР Юг за становище. В становище от12.08.2025г., ЕР Юг посочва, че СТИ е разположено върху фасадата на жилищната сграда, тъй като присъединяването е извършено в периода на действие на Закона за електростопанството (преди 1999 г.), когато нормативната уредба не е предвиждала задължително монтиране на електромерите на имотната граница. Посочва се, че клиентът трябва да заяви платена услуга по на чл. 21, ал. 1 от своите Общи условия, както и че към настоящия момент инвестиционните планове на ЕР Юг не предвиждат проект за безплатно изнасяне на електромера в този обект. По тази причина г-жа П. е била уведомена чрез електронна кореспонденция, че преместването на СТИ на границата на имота е възможно единствено като платена от нея услуга, като същевременно са й предложени различни варианти за действие, съобразени с нейните искания, но до момента тя не е предприела стъпки за реализирането на нито един от тях. На 09.10.2025 е представен изготвен доклад по жалбата от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", отразен в протокол № 298 от 16.10.2025 г. и приет по т. 1 от дневния ред на Комисията. В доклада подробно са описани констатираните в производството обстоятелства, събраните доказателства и следващите се от тях изводи и заключения. Административното производство е приключило с издаването на процесното Решение № Ж-944. При така установената фактическа обстановка, съдът е извел правни изводи за неоснователност на жалбата на ЕР Юг, като е приел, че то е издадено от компетентен орган и при наличие на изискуемия кворум, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да рефлектират върху законосъобразността и обосноваността му, както и че са спазени изискванията на Глава Девета от Наредба № 3 от 2013г., изискано е становище от електроразпределителното предприятие и са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и проверка на подадената жалба. По приложението на материалния закон съдът е обсъдил относимите норми и установеното, което не се оспорва от ЕР ЮГ, че СТИ не е разположено на изискуемото място, т. е. не отговаря на изискванията на 120, ал. 1 ЗЕ, като е извършил преценка и на повдигнатия спор относно разноските по преместването. Решението е правилно. Съдът е приел, че правилно и обосновано, в обжалваното решение, Комисията се позовава на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, която определя границата на собственост на съоръженията при ниско напрежение — това са именно изходящите клеми на СТИ. Не е спорно, че съществуващото положение на СТИ не отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно цитираната разпоредба, СТИ трябва да е монтирано до или на границата на имота на клиента в електромерно табло, а в случая то е разположено вътре в имота и е монтирано върху фасадата на жилищната сграда. Няма данни по делото да е налице обективна невъзможност за монтиране на СТИ на по-близко разстояние до имотната граница. Следователно, за да бъде спазен законът, таблото трябва да е на имотната граница по такъв начин, че захранващите кабели след него да навлизат директно в имота на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от същата наредба, мястото на монтаж (до или на границата) се определя от мрежовия оператор в рамките на нормативно установеното изискване за местоположение. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ има непосредствено действие и както правилно е прието от административния съд, целта на тази разпоредба е да унифицира условията за измерване на територията на цялата страна и премахване на зависимостта на оператора от достъп до частни имоти. Процесното СТИ е монтирано законосъобразно съгласно действащия тогава ЗЕЕЕ (отм.). Неоснователно е възражението, че сега действащият ЗЕ няма обратна сила. Фактът, че съоръжението е монтирано законно преди 1999 г., не освобождава лицензианта от задължението да го приведе в съответствие с новите императивни изисквания на закона, когато е сезиран от клиента. Това е така, именно защото местонахождението на СТИ е императивно определено от закона и след като операторът на мрежата притежава собствеността върху измервателните уреди, то е длъжен да поддържа тяхното местоположение съобразно действащия Закон за енергетиката. Неоснователно е възражението на касатора за липса на произнасяне от страна на КЕВР по въпроса за заплащането. Противно на твърдяното, Комисията е посочила, че след като местоположението на електромерите е законоустановено, то привеждането на съоръженията в съответствие с действащия Закон за енергетиката е задължение на дружеството и не може да се третира като допълнителна „услуга“, която клиентът трябва да заплаща. Това е така, защото СТИ са собственост на оператора, следователно негова е отговорността те да бъдат разположени законосъобразно. Различието в правната уредба към момента на поставяне на измервателното устройство не изключва задължението на електроразпределителното дружество да спазва приетите впоследствие законови изисквания в тази насока. Изложените аргументи от електроразпределителното дружество са били обсъдени както от КЕВР, така и от административния съд. Предмет на проверка в касационното производство е решението на първоинстанционния съд и след като последният е обсъдил и възраженията за разноските по преместването, то е неоснователно оплакването в касационната жалба, че не е съобразена тази част от спора. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за всички относими обстоятелства, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 1 от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените мотиви, решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на осн.чл.143, ал.3? от АПК, на КЕВР следва да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. На основание чл. 143, ал. 4 АПК право на разноски има ответната страна, за която актът е благоприятен. Д. Н. П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че сумата е платена. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,