Решение № 9406 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Д. Петрова, против Решение 1034/21.02.2022 г., постановено по административно дело 8598/2021 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е прогласена нищожността на мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община, формиран по заявление за издаване на виза за проектиране вх. ГР-70-00-583/18.12.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне, в едномесечен срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че административният орган е предприел последващи законосъобразни действия, с цел издаване на виза за проектиране и не е налице мълчалив отказ, свързан с неизпълнение на влязло в сила решение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Петрова. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна "Грийнфилд България Енерджи" ООД се представлява от адвокат Кумпикова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Пред Административен съд София-град "Грийнфилд България Енерджи" ООД е оспорило мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община, формиран по заявление за издаване на виза за проектиране с вх. ГР-70-00-583/18.12.2015 г. на "За жилищно строителство, магазини, обществено обслужване, подземен паркинг и трафопост" в собствения на дружеството УПИ I-1748, кв. 286б, м. [местност], район [район], на ъгъла на бул. [улица] и [улица]. Съдът е прогласил за нищожен този отказ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Този извод е правилен, като развитите от съда мотиви за обосноваването му напълно се споделят от настоящата инстанция. Процесният отказ за издаване на виза за проектиране се явява втори по ред, издаден след като с влязло в сила съдебно решение е отменен отказ с идентично съдържание и преписката е върната за ново произнасяне - Решение 709/07.02.2017 г., постановено по административно дело 2632/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила от Върховния административен акт с Решение 15947/22.12.2017 г., постановено по административно дело 3717/2017 г. В мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че е изпълнено условието на чл. 140, ал. 2 ЗУТ за нанесени линии на застрояване в действащия за процесния имот ПУП ИПРЗ и са били налице законовите предпоставки за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ за собствения на дружеството имот УПИ I-1748. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт, е отказал да издаде виза за проектиране, извършвайки отново преценка за наличие на условия за издаване на виза за проектиране, въпреки, че съдът вече се е произнесъл позитивно по този въпрос. Ето защо, повторният отказ на главния архитект се явява постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК се явява нищожен, съответно правилно е прогласен за такъв от административния съд. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната по касация страна следва да се присъдят разноски, но само тези, които са сторени в хода на касационното производство в размер на 720 лева. С оспореното решение, в полза на дружеството са присъдени разноски, като недопустимо е пред настоящия съд да се претендират разноски за първата инстанция в по-голям размер от присъдените, тъй като за тази претенция е налице друг ред за защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,