Решение № 2982 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11190/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна консолидационна компания ЕАД, чрез адв. Начев като процесуален представител, против решение 135 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело 107/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответникът началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Ямбол, чрез пълномощника си юрк. Василева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед ДК-09-Я-1/27.09.2021 г., издадена от началника на РДНСК - Ямбол (поправена относно регистрационния индекс със заповед от 20.10.2021 г.), с която на основание чл. 224, ал. 5 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено спиране на изпълнението и на основание чл. 224, ал. 6 ЗУТ е забранен достъпът до незаконен строеж: Ремонт и възстановяване на язовирна стена Малък манастир-2, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 46904.59.290, [населено място] манастир, община Елхово и нови съоръжения към нея, разположен в ПИ с идентификатори 46904.59.290, 46904.60.31, 46904.60.123, 46904.68.293, 46904.71.291, 46904.71.289, 46904.59.60 и 46904.59.827 по КККР на [населено място] манастир, община Елхово. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 4253/20.04.2023 г. по адм. дело 1008/2022 г. на Върховния административен съд са дадени задължителни на основание чл. 224 АПК указания за изясняване на фактическата обстановка по спора, като се прояви процесуална активност чрез разпределяне тежестта на доказване с конкретни указания до страните, осигуряване на възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства по защитната си теза за приложение на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, изискване на техническия проект за строеж Ремонт и възстановяване на язовирна стена Малък манастир-2, както и събиране на допълнителни доказателства по искане на страните или служебно за изясняване възможността за издаване на разрешение за строеж в хипотезата на неотложност и аварийност на включените в одобрения технически проект основни ремонтно-възстановителни дейности. Оспорването срещу административния акт е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегирани правомощия, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за безспорно установяване изграждането на незаконен строеж без необходимите строителни книжа. Съдът приема, че не е доказано извършването на строително-монтажните работи в условията на бедствена или аварийна обстановка, доколкото и по реда на чл. 148, ал. 6 ЗУТ също се изисква снабдяване с разрешение за строеж. Обосновава извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 224а, ал. 5 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Посочва, че не е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелството относно съществуването на аварийно или бедствено положение предвид изминалото време от включването на процесния язовир в списъка на нуждаещи се от основен ремонт обекти до момента на предприетите строително-монтажни работи по него. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно е установено извършването на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, първа категория, представляващ "ремонт и възстановяване на язовирна стена "Малък язовир-2" и нови съоръжения към нея". Констатирани са изпълнени строително-монтажни работи (СМР) по възстановяване геометрията на короната, воден и сух откос: уплътнен и откосиран насип на сух откос, частично положен геотекстил и геоклетки (на 50%), положен и уплътнен насип на воден откос, частично заскаляване воден откос (на 50%); изпълнени СМР по преливник, бързоток и енергогасител: траншеен преливник с дължина 15 м и преливна височина 0,75 м; преходен участък стоманобетонов канал с правоъгълно сечение с ширина 4 м, височина на стените 3,55 м и дължина 26 м; положена арматура за водосток с дължина 11 м; бързоток с обща дължина 100,5 м с конструкция от подпорни стени 1,50 м височина и дънна плоча с ширина 4 м, дебелина на подпорните стени 0,50 м; изпълнени СМР по контролни-измервателната система: изградени 4 бр. пиезометри от PVC тръби ф110 мм; изпълнени СМР по възстановяване на основен изпускател: направа изкопи за разкриване на входна и изходна шахта. Не се спори, че към момента на извършване на проверката язовирът е пресушен. В съответствие със събраните по делото писмени доказателства е заключението на съда, че в случая характерът на извършените дейности по язовирната стена съставлява основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 ДР ЗУТ. За тях не са представени необходимите строителни книжа одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Установеното строителство според жалбоподателя се извършва в условията на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, въз основа на изготвен технически проект от определения изпълнител Монтажи ЕАД, съставляващи според него неотложни аварийни и възстановителни работи по отношение на язовир, включен с решение 495/13.07.2018 г. на Министерския съвет в списък на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт. Съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ за извършването на строителство дори и в хипотезата на аварийно-възстановителни работи също е необходимо разрешение за строеж, което се издава по изключение въз основа на частични работни проекти, каквото в случая липсва. Противно на изложените от първата инстанция мотиви, разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ визира бедствени и аварийни ситуации, което понятие следва да се тълкува в по - широк смисъл от легалните дефиниции за бедствие и авария съгласно чл. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия. За установяване наличието на аварийна обстановка е било необходимо изследването за нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея по смисъла на § 1, т. 95б от ДР от Закона за водите, което визира нарушаване на съответствието между системата на язовирната стена и съоръженията към нея и проектните конструктивни модели на елементите на тази система, което възпрепятства способността на системата да изпълнява предназначението си и съответно създава опасност от неконтролирано изпускане на вода от водохранилището и/или нарушаване на проектните експлоатационни параметри на язовира. Независимо от това е правилен крайният извод на съда за липса на предпоставките за приложение на хипотезата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Неоснователни са основните доводи в касационната жалба относно доказаност за извършване на строително-монтажните работи в условията на бедствена и аварийна ситуация. В случая липсват данни за обявено бедствено положение на територията, в която си намира процесния строеж. Доказателства за възникване на опасност от неконтролирано изпускане на вода от водохранилището и/или нарушаване на проектните експлоатационни параметри на язовира също не са представени по делото, отделно от отчитане на необходимостта от поддържане на язовирната стена в годно експлоатационно състояние. Наличието на неотложност от извършването на ремонтни дейности по обекта жалбоподателят обосновава с включването на язовира с решение 495/13.07.2018 г. на Министерския съвет на Република България в списъка на нуждаещите се от основен ремонт или реконструкция обекти, а не с конкретна ситуация, която да изисква незабавна намеса и да води до невъзможност за снабдяване със строителни книжа по общия предвиден в ЗУТ ред. Освен това строително-монтажните работи по обекта са предприети на 15.09.2020 г. съгласно съставен на тази дата протокол за започване на ремонтно-възстановителни работи и предаване на строителната площадка от собственика и възложителя на изпълнителя, т. е. над две години след констатиране на неизправностите и включването на язовира в списъка на нуждаещите се от спешен ремонт обекти. Изминалото време от претендирания от жалбоподателя момент на настъпване на аварийно положение до началото на ремонтните работи само по себе си сочи на липса на неотложност за извършването им без одобрени строителни книжа. Приемането на обратното би довело до изпълнение на всяка строителна дейност единствено на базата на твърдения за наличие на аварийност, което не е целта на закона. В случая доказателства за предприети действия от възложителя за снабдяване с разрешение за строеж на основание чл. 148, ал. 6 ЗУТ, както и за издадено такова от компетентния орган в хода на осъществяване на констатираните СМР в периода след откриване на строителната площадка до извършване на проверката от органите на ДНСК (една година) и към настоящия момент, също не са представени. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във формиране на извод за неоснователност на защитната му теза за извършване на строителството в аварийна обстановка без назначаване на съдебно-техническа експертиза по този въпрос. Указанията на касационната инстанция при новото разглеждане на делото са за изясняване на фактическата обстановка чрез събиране на допълнителни доказателства по искане на страните или служебно, вкл. чрез използване на специални знания. Следователно, възлагането на задачи на вещо лице е само един от способите за установяване на спорните обстоятелства по делото, съответно преценката, че такава експертиза не е необходима не води автоматично до извод за необоснованост на съдебния акт. В тази насока и съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, когато такова е прието, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая в обжалваното решение са изложени аргументирани съображения защо не се приемат възраженията на жалбоподателя за извършване на строително-монтажните дейности в условията на авария или бедствие. Изведените изводи се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото, които напълно съответстват на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. Безспорно е установено по делото извършването на строително-монтажни дейности, за които се изисква одобрен инвестиционен проект и строително разрешение, а наличието на обстоятелствата по чл. 148, ал. 6 ЗУТ не се доказва, поради което законосъобразно е разпоредено спиране на строителството. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, касаторът Държавна консолидационна компания ЕАД дължи такива на Дирекция за национален строителен контрол в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,