Решение № 8416 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2020 г.

Решение № 8416 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от директора на Дирекция "Миграция" – МВР чрез процесуален представител гл. юриск. В. Терзийска, срещу решение № 401/20.01.2020 г. постановено по адм. дело № 10549/2019 г. на Административен съд София- град. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано и му се присъдят направените по делото разноски. Развива подробни съображения за твърдените от него касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуален представител поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът Х. Якир, [гражданин] не ангажира становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че са налице основанията по чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 209, т. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 АПК за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата пред АССГ. Алтернативно релевира доводи за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд – в настоящия състав от четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав констатира следното: От данните по адм. дело № 10549/2019 г. на Административен съд София- град е видно, че на оспорения административен акт /л. 8, л. 35 е отбелязано, че жалбоподателят го е получил на 23.08.2019 г. (петък, присъствен ден, бел. авт.), като изрично е отбелязано, че може да бъде обжалван в 14 дневен срок пред АССГ и пред по-горестоящия административен орган. Срокът за обжалване е изтекъл на 09.09.2019 г. /понеделник, първи работен ден след 06.09.2019 г./. От материалите по делото е видно също, че жалбата до АССГ е получена в АССГ на 10.09.2019 /л. 4 която е единствената достоверна дата по повод подаване на жалбата, което се потвърждава и от отразеното в писмото на зам. председателя на АССГ /л. 25/. Представените с нея писмени доказателства като разпечатки от електронна поща не съдържат никаква дата, от която да се направи обективен извод, че жалбата е подадена на по-ранна дата. Допълнителните указания на съда не са коригирали данните за просрочие и насрочването и разглеждането на делото в съдебно заседание не е санирало отрицателните процесуални предпоставки за разглеждането на жалбата. Предвид това, жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и предвид неговият преклузивен характер, процесуалното право на жалба е било погасено и поради това образуваното по нея дело е подлежало на прекратяване на основание по чл. 159, т. 5 АПК. Просрочието на оспорването съставлява процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно и чието наличие осуетява възможността за успешно провеждане на съдебната защита. Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Като се е произнесъл по просрочена жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Затова същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата на Х. Якир, [гражданин] срещу отказ № 5364 р-13653/23.07.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция служебно следва да проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,