Решение № 899 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2007 г.
ВКСI гражданско отделение09.03.2010 г.докладчик Ани Саралиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 180 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 919/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.
Мотиви
Решение № 899 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на И. С. С., чрез пълномощника му адв. А, срещу решение № 180 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 919/2006 г. на П. окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Д. К. Я. и П. К. Ш. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение П. окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 130/2006 г. на П. районен съд, с което е отхвърлил предявения от И. С. С. против Д. К. Я. и П. К. Ш. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на масовизацията наследодателката на ищеца И. А. К. е била собственик на земеделска земя от 2 694 кв. м., находяща се в землището на гр. С., м. "Златината", и съставляваща част от нива от 3,6 дка нейна собственост, идентична с имот № 0* и с част от имот № 0* по картата на землището на гр. С., при посочени съседи на частта. Въззивният съд е приел за недоказано от ищеца, че праводателката му е била собственост на процесната земеделска земя, не е установена и идентичност с възстановения на ответниците имот. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд не е обсъдил обясненията на ответниците, дадени в съдебно заседание на 10.05.2006 г. в първата инстанция, във връзка с останалите доказателства, събрани в двете инстанции. Неправилно не е кредитирал показанията на свид. С. Р., събрани във въззивната инстанция. Сам по себе си фактът, че е братовчедка на ищеца, не обуславя игнорирането им- чл. 136 ГПК (отм.). Въпросът за идентичността на процесната земя с част от възстановения на ответниците имот съдът е следвало да изясни с техническа експертиза. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.