Решение № 4029 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2009 г.

Решение № 4029 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитринка Кирилова Гошева, Николай Иванов Гошев И Боряна Иванова Гошева против решение по адм. д. № 350/2007 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Искат отмяна на решението с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Обезопасяването на водните обекти, съоръженията на отвеждане и пречистване е административна дейност. Мотивите на съда, че не се касае за властническа дейност не съответства на буквата на закона. Налице е мълчалив отказ по искане за изграждане на подпорни стени и канализация за отпадни води. Налице е отказ от изпълнение на задължения от страна на общинския съвет, респективно на отдела по архитектура и благоустройство на включване на средства в общинския бюджет и корекция на коритото на реката, изграждане на подпорни стени, канализация на отпадни води с оглед избягване нанасянето на вреди. Бездействието обосновава правния интерес от иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Жалбоподателите сочат, че от 1971 г. търсят и искат проектиране и изграждане на съоръженията чрез издаване на заповед за възлагане проучване, проектиране, включване в общинския бюджет и план за капитални вложения за съответната година. Отхвърлянето на иска по чл. 257 от АПК е неправилно. Искат уважаване на исковете по същество и присъждане на разноските. Ответната страна Община Дупница не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не се касае за вреди от незаконни бездействия на администрацията. Правилно е прекратено съдебното производство по отношение на претенциите за обезщетение, защото дейността по благоустрояване и комунални дейности, опазване на околната среда не представлява административна дейност по чл. 17 от ЗМСМА. Законосъобразно е решението и в частта относно иска по чл. 257 от АПК. С решение № 303/3.12.2008 г. по адм. д. № 350/2007 г. по описа на АС - Благоевград първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по предявени субективно и обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разрушена част от дворно място, стойност на изградени от ищците "буни", стойност на унищожени трайни насаждения, на бетонови алеи, подпорни стени и повреждане на къща, разходи за инвестиционни проекти и обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се преживени страдания от преживян физически и психически дискомфорт от увреждането на имот, ведно със законните лихви. Мотивите на съда са, че липсва предпоставката "административна дейност", поради което исковете са недопустими, защото отговорността следва да се търси по общия ред. Отхвърлен е по същество искът по чл. 257 от АПК за осъждане на кмета на общината да изготви, съгласува и одобри инвестиционен проект и издаде строително разрешение за осъществяването му, за извършването на което се прилагат правилата на ЗУТ и поради това са властнически, а не фактически действия. Прието е, че липсва административно задължение за кмета да извърши съответни на тези задължения фактически действия. Прието е, че между общината като собственик и собственика на имота не възниква административно правоотношение. Решението в частта, в която има характер на определение е неправилно и следва да се отмени, като делото в тази част се върне за произнасяне с решение. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК се допуска съединяване на контролно-отменително съдебно производство по оспорване на административен акт с иск за присъждане на обезщетение за вземане, което не е станало изискуемо към момента на сезиране на съда. Както с исковата молба, така и в хода на съдебното производство ищците твърдят, че претърпените от тях вреди не са в причинна връзка с административни актове на общинската администрация, а с незаконно бездействие. Поради това не може да се приложи изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК за предварителна отмяна на административен акт като абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на исковете. Законодателят е предвидил възможност за предявяване и разглеждане на исковете за обезщетение, когато те са причинени от незаконни действия или бездействия на администрацията, като в този случай сезираният съд преюдициално се произнася по незаконосъобразността на действието или бездействието. Съгласно чл. 255 от АПК защитата по глава ХV "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" не е пречка за предявяване на иска по чл. 203 от АПК. Но дали е налице или не е налице фактическия състав за ангажиране отговорността на общината, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на исковете. Съдът е развил подробни правни изводи за липсата на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е направил неправилният правен извод, че при отсъствието на "предпоставката административна дейност", исковете се явяват недопустими. Наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има отношение към основателността, а не към допустимостта на съдебното производство. Съдът всъщност е развил правните си изводи на основата на съществуващата по принцип функционална връзка между нуждаещото се от защита материално право и правото на иск. Исковият процес започва с твърдението на ищеца в исковата молба, че спорното право съществува. В случая ищците твърдят, че са претърпели вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни бездействия на органите на общинската администрация. Насочили са претенциите си към общината като юридическо лице предвид чл. 205 от АПК. Така с обективно и субективно съединените искове е очертан предмета на спора. Дали обаче спорното право съществува или не, е въпрос по основателността на иска, по която съдът се произнася със съдебното решение, а не с прекратително определение. Основателността на иска не е и не може да бъде предпоставка за допустимостта му. Затова и правото на иск е обусловено не от основателността на предявения иск, а от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване. Като е развил съображения, че вредите не са настъпили при или по повод извършване на административна дейност, съдът е развил мотиви по несъществуването на спорното материално право. Това обаче не обуславя правото на ищците да възбудят исков процес за разрешаване на спор със силата на присъдено нещо. Затова в тази част решението следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за произнасяне с решение по същество. Законосъобразно е решението в частта, в която е отхвърлен иск по чл. 257 от АПК да бъде осъден кмета на общината да планира, съгласува и изгради корекция на река Бистрица по протежение на имота на ищците. В исковата молба те са твърдели, че основанието за тези задължения произтичат от чл. 17, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗМСМА. Защитата по глава ХV, дял III от АПК е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257 от АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление. Ищците твърдят, че има фактическо бездействие на задължения, които са уредени в чл. 17, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗМСМА. Но с чл. 17 от ЗМСМА законодателят регламентира само обема на местното самоуправление като право и реална възможност както на граждани, така и на избраните от тях органи да решават самостоятелно въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в конкретни и изброени лимитативно сфери. Благоустрояването и комуналните дейности, социалните услуги, опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси са само сфери, в които местното самоуправление се реализира. Поради това тези текстове на закона не регламентират пряко и конкретно фактически действия, вменени като задължение на административни органи, в какъвто смисъл е защитната теза на касационните жалбоподатели. Изложените правни изводи обосновават неоснователност на иска по чл. 257 от АПК. Решението в тази част следва да се остави в сила като правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,