Решение № 4520 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2010 г.

Решение № 4520 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Ливас" ЕООД, гр. София, чрез управителя Светлана Кръстева Тепавичарова, против Решение № 1681 от 28.05.2010 г., постановено по адм. дело № 3881/2009 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 6-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) 2300-800292/17.12.2008 г., издаден от Данчо Димитров Илиев, старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София област, потвърден с Решение № 535/21.04.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на НАП, в обжалваната част за определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. и 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения. Иска отмяна на постановеното решение и уважаване на жалбата, като се отмени обжалвания РА. Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Ливас" ЕООД, гр. София, против Ревизионен акт (РА) 2300-800292/17.12.2008 г., издаден от Данчо Димитров Илиев, старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София област, потвърден с Решение № 535/21.04.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на НАП, в обжалваната част за определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. и 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и правилно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит за доставка от ЕТ "Стойчо Стоенчев - Стойчо" по фактура № 0... 21/14.12.2006 г. с данъчна основа 2916,67 лв. и ДДС 583,33 лв. с предмет на доставката "авансово плащане по договор". Процесната фактура е била включена в дневника за продажби и в справката-декларация (СД) за съответния данъчен период, а плащането е извършено по банков път на 20.12.2006 г. Данъкът е начислен, съгласно изискванията на ЗДДС. Предметът на доставката е изпълнение на епоксидно покритие и антиграфит покритие в зоната на прахово боядисване. При ревизията в последващия данъчен период не са били констатирани основания за корекции на декларирания от лицето резултат ДДС за внасяне в размер на 7965,61 лв. Тъй като към датата на издаване на РД - 30.07.2008 г. данъкът не е бил внесен, съгласно извлечение от данъчната сметка на лицето на основание чл. 89, ал. 1 от ЗДДС ревизията е начислила по реда на чл. 175, ал. 1 от ДОПК лихви в размер на 1136,23 лв. Видно от наличната документация с процесния РА на ревизирания субект са били определени задълженията за довнасяне на данъци, осигурителни вноски и лихви общо в размер на 12084,44 лв. За спорните данъчни периоди, относно задължения по ЗДДС, са определени следните задължения: 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. - ДДС за внасяне 1106,62 лв. и лихва 313,37 лв. и 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. - ДДС за внасяне 7965,61 лв. и лихва 1326,01 лв. РА е обжалван по съдебен ред частично за определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.12.2006 г. -31.12.2006 г. и 01.10.2007 г. - 31.10.2007 г. Предмета на съдебното обжалване, очертан от жалбоподателя е непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 0.. 21/14.12.2006 г., издадена от ЕТ "Стойчо Стоенчев - Стойчо", отразена в данъчен период 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. и лихвата, начислена в данъчен период 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. По фактура № 0.. 21/14.12.2006 г., издадена от доставчика ЕТ "Стойчо Стоенчев - Стойчо", органът по приходите на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 от от ЗДДС (отм.) е отказал правото на ползване на данъчен кредит в размер на 583,33 лв. Мотивът е, че към датата на издаване на фактурата 14.12.2006 г. не е налице основание за издаването й, тъй като към тази дата няма настъпило данъчно събитие - не е извършена услугата, а плащането е станало на 20.12.2006 г. Съответно, щом не е налице данъчно събитие, не е налице облагаема доставка и няма законово основание за начисляване на данък и издаване на данъчен документ. Настоящата инстанция намира изводите на АССГ, потвърждаващи констатациите на данъчните органи, за правилни. В чл. 63 от ЗДДС (отм.) е дадена легална дефиниция на понятието "данъчен кредит", а именно, сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. За да е налице правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката следва да са изпълнени кумулативно дадени в ЗДДС (отм.) условия и предпоставки, съдържащи се в чл. 64, ал. 1 от закона. Датата на възникване на данъчно събитие показва кога следва да се начисли данъкът, който е дължим за облагаемата доставка. Съгласно чл. 25 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие по смисъла на закона възниква на по-ранната от двете дати: 1. Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или датата на завършването на услугата; 2. Датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Именно на датата на възникване на данъчното събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки, като възниква задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. В чл. 93, ал. 2 на ЗДДС (отм.) е предвидено, че данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от възникване на данъчното събитие и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, за който са издадени. Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства, към датата на издаване на фактура № 0...21/14.12.2006 г. не са извършени от доставчика договорените услуги "изпълнение на епоксидно покритие и антиграфит покритие в зоната на прахово боядисване". В хода на ревизията е установено, че към датата на издаване на фактурата няма извършено и авансово плащане, за което се сочи, че е издадена фактурата. Плащания са извършено по-късно - по банков път на 20.12.2006 г. и в брой на 30.01.2007 г., съгласно установеното при насрещната проверка. Фактура се издава във връзка и след възникнало данъчно събитие, а не преди него - това данъчно събитие може да е и авансово плащане, но такова следва да е извършено, за да се документира с фактура. След като към датата на издаване на процесната фактура не е възникнало данъчно събитие било като извършени договорените услуги, било като извършено твърдяно от жалбоподателя авансово (цялостно или частично) плащане, то процесната фактура е издадена без основание. Щом фактурата е издадена без основание, то съответно неоснователно е начислен ДДС от доставчика ЕТ "Стойчо Стоенчев - Стойчо". Начисленият без основание данък не формира данъчен кредит, който да подлежи на приспадане от жалбоподателя. По отношение на начислените лихви в данъчен период 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г.: Констатирано е, че декларираният резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 7965,61 лв. не е внесен до момента на издаването на РА, поради което от ревизиращите е начислена лихва в размер на 1326.01 лв. Съдът на два пъти изрично е указал на жалбоподателя да конкретизира и представи фактурата и кредитното известие, което твърди към нея, за данъчен период 1.10. - 31.10.2007 г. Въпреки указанията на съда, включително и за доказателствената тежест за него на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания или възражения, жалбоподателят не е направил уточнения и представил доказателства в подкрепа на твърденията си относно кредитното известие. Независимо от процесуалното бездействие на жалбоподателя, по делото се установява, че при формиране на резултата за данъчен период 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. жалбоподателят е включил сумата на начислен данък по извършените доставки в размер на 8619,40 лв. Резултатът за този период след разликата с данъчния кредит в размер на 653,79 лв. е ДДС за внасяне в размер на 7965,61 лв., който не е внесен и е начислена спорната лихва. През следващия данъчен период 1.11.2007 г. - 30.11.2007 г. при формиране на резултата е начислен, но като минусова величина, данък в същия размер - 8619,40 лв. Това е вследствие на отразено данъчно кредитно известие № 0.. 29/15.11.2007 г. за неприспаднат аванс по договор за груб строеж и СМР от 28.09.2006 г. Тъй като от страна на жалбоподателя не се посочени и представени фактурата и кредитното известие, на които се позовава, то съдът е приел, че се касае за описаното кредитно известие. Предвид отчитането на кредитното известие като начислен данък с отрицателна величина в резултата за съответния следващ период и обстоятелството, че лихва се дължи върху невнесен данък като резултат за данъчен период неоснователно е възражението за недължимост на лихвата, тъй като задължението за плащане на ДДС се погасило, поради издаване на кредитно известие по фактурата. В случая лихвата е определена върху невнесен резултат за данъчен период - ДДС за внасяне, като обстоятелството, дали впоследствие фактурата, по която е бил начислен част от данъка, участващ в този резултат е променена с данъчно известие е неотносимо към дължимостта на данъка като резултат за периода. Още повече, че начисленият по данъчното известие данък е участвал като отрицателна величина в резултата за следващия период. Начислената лихва за забава произтича по силата на предписаното от материалния данъчен закон срочно изпълнение на декларирания от лицето резултат за периода - ДДС за внасяне, съгласно чл. 73 от ЗДДС (отм.), а не върху начислен по отделна фактура ДДС. Съответно главницата в случая е резултата за периода - ДДС за внасяне, а не начисленият по конкретната фактура данък. При издаване данъчно известие към данъчна фактура последното намира отражение в съответния данъчен период, в който включено и участва при формиране на резултата за този период, без да се прави корекция на резултата в предходния период. Тоест не е налице погасяване на главницата (в случая резултата за период - ДДС за внасяне), за което твърди жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон - ЗДДС (отм.). Не са налице изтъкнатите от касатора процесуални и материалноправни нарушения. Съдът е обсъдил всички направени от дружеството жалбоподател доводи и представените по делото доказателства и е изложил своите съображения защо не възприема тези доводи. Правилно съдът след анализ на доказателствата по делото е приел, че законосъобразно данъчните органи на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) са отказали правото на данъчен кредит по процесната фактура. Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че фактическите констатации в РА съответстват на доказателствата по делото и не са опровергани в производството по обжалване на акта, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура на посочените в акта основания. Ревизираното лице е това което съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че за него са изпълнени всички предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно - че не са налице пречки за упражняване на това право, предвидени в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. В случая, нито в производството по обжалване на РА по административен, нито по съдебен ред са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени всички поисканите документи и писмени обяснения, а доколкото са представени само част от тези документи, Съдът правилно е преценил доказателствената им сила и е направил извода, че те не доказват твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства. Предвид изложените съображения, изводите направени от първоинстанционния съд са обосновани и правилни. При постановяване на решението не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 и с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 159 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно обжалвания материален интерес - 1909,34 лв. (= 583,33 лв. непризнат данъчен кредит + 1326,01 лв. начислена лихва за забава). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,