Решение № 13158 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Н. А., гражданин на Република Северна Македония, чрез адв. Б. Байрактаров, срещу решение 19 909/10.06.2025 г., постановено по адм. дело 2059/2025 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален и процесуален закон касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и за постановяването на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена процесната заповед, с която на Н. А. е отнето право на продължително пребиваване в Република България. Претендират се и разноски. Ответникът Началник отдел Миграция при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Георгиева, в депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. А., гражданин на Република Северна Македония срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ 69/17. 01. 2025 г. на началник отдел Миграция СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване в Република България, на основание чл. 44, ал.1, чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ и чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административното производство е започнало след постъпили с писмо рег. М 20447/27.12.2024 г. на Държавна агенция Национална сигурност /ДА "НС"/ данни, че Н. А., гражданин на Република Северна Македония, е със статут на продължително пребиваващ в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ в качеството си на представител на ТП Дружество за търговия, транспорт, строителство, ресторантьорство и услуги Берк Компани ДООЛ /ЕООД/- Внос- износ Гостивар, но при извършена проверка е установено, че чуждият гражданин не разполага с конкретна информация относно извършваната от представителството дейност, продуктите, които трябва да предлага, клиентите и партньорите, с които работи, както и друга основна информация. Обективираните данни в докладна записка до началника на отдел Миграция СДВР УРИ 5392Р 58/17. 01. 2025 г. от фактическа и правна страна са възприети изцяло и съставляват мотиви на Заповед УРИ 5392 ПАМ 498/27.01. 2025 г. на издателя на оспорения пред съда акт. В хода на административното производство е установено, че от ДАНС е постъпила информация, че чуждият гражданин не е запознат с дейността на фирмата, продуктите, клиентите и партньорите, както и и всякаква друга информация, свързана с дружеството, което представлява. От направените справки в информационната база данни на МВР се установява, че лицето е напуснало страната на 23.12.2024г. и към датата на изготвяне на съобщението, с което е уведомен за началото на започналата процедура по отнемане право на постоянно пребиваване, няма регистрирано влизане в Република България. В изпълнение на чл.26, ал.2 и чл.18а, ал.10 от АПК на 09.01.2025г. съобщението е публикувано на официалната интернет страница на СДВР, но до датата на докладната записка /17.01.2025г./ не е получен отговор от лицето. При тези данни е направено предложение да се отнеме правото на пребиваване на Н. А., на основание чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ във вр. с чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ. На 17. 01. 2025 г. е издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ 69, с която началник отдел Миграция - СДВР е наложил на лицето принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване в Република България, на основание чл. 44, ал.1, чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ и чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна, първостепенният съд е счел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , както и че заповедта съответства на материалния закон. Решението е правилно. Доказателства, оборващи изводите на административния орган не са представени както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, макар и нейният обем да не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Р България по смисъла на чл. 24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяване на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят не може да бъде незапознат с дейността на търговеца, тъй като това би обезсмислило присъствието му и би довело до отпадане на основанията за представяне на виза за продължително пребиваване, т.е. би се достигнало до идентичен на предизвикания в оспорената пред съда заповед правен резултат. При пълната неинформираност на лицето относно дейността на представляваното от него търговско дружество, следва да определи като обоснован извода, че правото на пребиваване е предоставено въз основа на неверни данни, а именно за осъществявана дейност по търговско представителство на реално функциониращо търговско дружество с действителна търговска дейност на територията на страната. Налага се извод, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ - лицето е представило неверни данни при получаване на разрешението за продължително пребиваване. От представените по делото доказателства, посочени в синтезиран вид по- горе, се установява по несъмнен начин, че за получаването на разрешението за постоянно пребиваване в Република България македонският гражданин е представил данни, които са неверни. В тежест на административния орган е да установи наличието на всички факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта, което е сторено в настоящия случай, като по този начин е обосновано наличието на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденеца. Липсата на информираност от страна на Н. А. досежно точния адрес на търговското представителство, мястото на осъществяване на дейността, партньори, клиенти, продукти, налага извод, че дейността по осъществяване на търговско представителство е само формално регистрирана, без реално такова представителство да се осъществява от лицето. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,