Решение № 3989 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2019 г.

Решение № 3989 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е-Консулт 2017" ЕООД, ЕИК 204621654, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Атанас Узунов № 51, представлявано от управителя Б. Г., чрез адв. П. Ангелов, срещу Решение № 3212/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11769/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Отказ за регистрация по ЗДДС № 221021701189471/20.07.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1537/29.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че доказателствената тежест за установяване на влизането в сила на издадения на "Флоу Стар" ЕООД ревизионен акт е на органите по приходите и те не са представили никакви доказателства за това, както и дали задълженията по него са обезпечени, разсрочени, отсрочени или платени. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на Отказа за регистрация по ЗДДС. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че несъмнено от представените доказателства по делото се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството – касатор Б. Г. за периодите от 11.08.2005 г. до 28.05.2010 г. е била управител на дружеството "Флоу Стар" ЕООД, ЕИК 130361751, което за периода от 01.02.2010 г. до 28.02.2010 г. има установени и изискуеми задължения по ЗДДС, които към 06.07.2017 г. са в размер на 1 310 043, 19 лв. – главница и лихви. Задълженията са установени с влязъл в сила РА № 2111206661/19.11.2012 г. Така установеното обстоятелство попада в хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС – отм., но в сила към момента на постановяване на отказа за регистрация по ЗДДС. На "Е-консулт 2017" ЕООД е връчено Искане за обезпечение изх. № 2200-116380-1/06.07.2017 г. с посочване на основание и размер на обезпечението, както и произхода на задълженията по ЗДДС, като с декларация от 17.07.2017 г. на управителя Б. Г. е направен изричен отказ за представяне на обезпечение. С оглед така установеното, първоинстанционният съд е мотивирал извод, че са налице и двете кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС – отм. за постановяване на отказ за регистрация по ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са направените с касационната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата за доказателствената тежест в процеса, поради което незаконосъобразно е приел, че РА № 2111206661/19.11.2012 г. е връчен на "Флоу Стар" ЕООД и влязъл в сила, а задълженията по него не са обезпечени нито платени. В производството пред АССГ съдът служебно е указал на ответника и е събрал като доказателство, както посочения РА, така и доказателства за връчването му, поради което приложеното за сведение на настоящия съд към касационната жалба Решение № 11836 от 09.10.2017 г. по адм. д. № 8362/2016 г. на ВАС, се явява неприложимо, тъй като установените по двете дела факти не са аналогични. Установяването на обстоятелството, че този РА е обжалван, съответно – отменен, или пък задълженията по него са надлежно платени или обезпечени от дружеството – длъжник, противно на изложеното в касационната жалба не би могло да бъде в тежест на органите по приходите, които отричат тези обстоятелства. Като положителни твърдения, ползващи касатора, те следва да бъдат установени от него, което не е сторено нито в първоинстанционното, нито в настоящото производство. С оглед така установеното, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е мотивирал извод, че са налице и двете кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС – отм. за постановяване на отказ за регистрация по ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,