Решение № 2818 от 16.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на София Плод ЕООД представлявано от М. Рашева срещу решение 2054 от 28.03.2022г., постановено по адм. дело 4208/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени обективно съединени искове срещу Министерство на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд Земеделие и Върховен административен съд, а именно иск за сумата от 10462.53 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неизплатена финансова помощ за доставени 2139.06кг круши в размер на 6288.83лв., начислен ДДС в размер на 1257.77 лв. по заявка за плащане 03/22/200916/83022/10.03.2017 г. и иск за определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане за периода 06.07.2017г. до 26.04.2021г. в размер на 2915.93 лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от 3 месеца, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и че е осъден София Плод ЕООД да заплати на Министерство на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд Земеделие и Върховен административен съд деловодни разноски за процесуално представителство в размер на по 150 лева на всеки от тях. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено такова по същество на спора. Ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К. Петков, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Върховен административен съд чрез пълномощника си юрисконсулт П. Дякова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност и необоснованост на касационната жалба, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба Министерство на финансите чрез пълномощника ст.юрисконсулт В. Бецов, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба Държавен фонд "Земеделие" не представя писмен отговор, въпреки предоставената му от съда възможност. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от София Плод ЕООД обективно съединени искове срещу Министерство на финансите и Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд Земеделие и Върховен административен съд, а именно иск за сумата от 10462.53 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неизплатена финансова помощ за доставени 2139.06 кг круши в размер на 6288.83лв., начислен ДДС в размер на 1257.77 лв. по заявка за плащане 03/22/200916/83022/10.03.2017 г. и иск за определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане за периода 06.07.2017г. до 26.04.2021г. в размер на 2915.93 лева, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от 3 месеца, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Съдът приел от фактическа страна за доказано, че София Плод ЕООД е бенефициент по схема Училищен плод и е подал заявка за плащане 03/22/200916/83022/10.03.2017 г., за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. за доставени плодове и зеленчуци към учебни заведения, с размер на финансовата помощ 12 838,48 лв. С подадената заявка за плащане, след приключване на административната й обработка, поради обстоятелството, че кандидата по схемата е доставял нецитрусови плодове (круши) към учебни заведения, разположени на територията на гр. София, а същите били закупени с фактури, представени като доказателство към заявката за плащане, последната е одобрена в размер на 6 549,52 лв. и неодобрена в размер на 6 288,83 лв. Последвало е издаване на уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 03/22/200916/83022/10.03.2017 г., изх. 01-2600/3691/12.07.2017 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по схема "Училищен плод", на дружеството е изплатена финансова помощ в размер на 6 549.52 лв. и не е одобрена такава в размер на 6 288.83 лв., на основание чл.20, т.2 и т.3, чл.20а, ал.2, т.1 и т.2 и ал.4 ЗПЗП, чл.10, т.1 и т.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл.19, ал.2, вр. чл.18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". За да не одобри финансовата помощ в размер на 6288,83 лева, заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие е приел, че видно от представените фактури, крушите са закупени от търговец в гр. Пловдив, който е в област, която не е съседна на областта на учебните заведения, до които са доставени, а именно София град. Предвид това е прието, че същите са недопустими. От изисканата и представена от Министерство на земеделието, храните и горите преписка е видно, че на 17.07.2017 г. дружеството е депозирало жалба до Министъра на земеделието, храните и горите срещу уведомително писмо изх. 01-2600/3691/12.07.2017 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с искане същото да бъде отменено в частта му по т.2, тъй като на 28.07.2017 г. в МЗХГ е постъпила и жалба против уведомителното писмо, адресирана до АССГ, с писмо от 09.08.2017 г. от ДФЗ е изискана в заверено копие преписката и становище по същата. С писмо от 15.08.2017 г. същите са изпратени. Образувано е адм. д. 9544/2017 г. по описа на АССГ. С Определение 832/05.02.2018 г. жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл.159, т.5 АПК поради просрочие. Определението е обжалвано пред ВАС и с Определение 5858/08.05.2018 г. прекратителното определение е отменено в частта, в която уведомителното писмо е оспорено с доводи за неговата нищожност и делото е върнато на АССГ за разглеждане на жалбата в тази и част. В останалата чест определението е оставено в сила. С постановеното Решение 5806/15.10.2018 г. АССГ, 66-ти състав е обявил за нищожно уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 03/22/200916/83022/10.03.2017 г. с изх. 01-2600-3691/12.07.2017 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Решението е обжалвано пред ВАС, който с Решение 16372/02.12.2019 г., постановено по адм.д. 1330/2019 г. е отменил Решение 5806/15.10.2018 г., постановено по адм. дело 9544/2017 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 66-ти състав и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата, подадена от дружеството, против уведомителното писмо. Видно от мотивите на решението, в хода на съдебното производство е разглеждан само въпроса за нищожността на оспорения акт, не и за неговата законосъобразност, доколкото с влязло в сила определение на съда първоначалната жалба е приета за просрочена в останалата й част, с която уведомителното писмо се оспорва като незаконосъобразно. На първо място първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Министерство на финансите и Министерство на земеделието, храните и горите искът е неоснователен, тъй като Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредба, Наредбата/е приета от Министерски съвет. Следователно Министерство на финансите и Министерство на земеделието, храните и горите не са приели акт в противоречие с правото на Европейския съюз, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, за която се твърди че е приета в нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. не е приета от тези министри. Съдът е приел, че по отношение на твърдението за допуснато от страна на Министерство на земеделието, храните и горите нарушение, отнасящо се до обстоятелството, че не е налице произнасяне с конкретен акт по постъпила жалба срещу уведомителното писмо не е налице материалноправна легитимация министерството да отговаря по предявения иск, доколкото същия е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ. На следващо място съдът е приел, че по отношение на Държавен фонд Земеделие иска е неоснователен. При извършен правен анализ на относимата правна уредба, административния съд е обосновал извода, че на държавите-членки е предоставена възможността да избират продуктите по конкретни критерии, следователно им е предоставено правото да определят изискванията, на които следва да отговарят разпределяните по училищните схеми продукти. Въз основа на което е приета разпоредбата на чл. 19, ал.2 от Наредбата, в която е предвидено, че Държавен фонд Земеделие одобрява или отхвърля, изцяло или частично заявката за плащане, като това правомощие е преценено от съда, че не е в противоречие с разпоредбата на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. , а е отказал частично плащане по подаденото заявление на основанията предвидени в националното законодателство, следователно не е налице нарушение на правото на Европейския съюз. На последно място административния съд е приел, че при разглеждане на адм. дело 1330/2019г. и при постановяване на решение 16372/02.12.2019г. ВАС не е допуснал нарушение на правото на ЕС като не е приложил нормата на чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. , с приоритет пред чл. 19, ал.2 от Наредбата и не е отправил преюдициално запитване. Съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ нарушение на общностна правна норма, поради което не може да бъде реализирана отговорността на ответника. Съдът е приел за недоказано допуснато нарушение на ПЕС от страна на ответниците в исковото производство. Поради изложеното, първостепенният съд е отхвърлил исковите претенции. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съда е излязъл извън предмета на спора и правораздавателната му власт. Съдът правилно е съобразил фактическата и правна рамка на спора и се е произнесъл в рамките на своите правомощия. Не е налице твърдяната промяна на предмета на спора, тъй като съдът е разгледал иск по чл. 2в от ЗОДОВ, с какъвто е бил сезиран. При внимателен прочит на обжалваният съдебен акт в неговата цялост, а не на изваден от контекста текст, е видно, че съдът е определил приложимото право в рамките на своите правомощия, като е постановил допустим съдебен акт по същество на спора. На следващо място в жалбата си касаторът не сочи конкретни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като касаторът не сочи конкретни пороци на обжалваното решение, като при извършената служебна проверка за материалната законосъобразност и допустимост на обжалвания съдебен акт не се установиха нарушения, обуславящи отмяната му. На първо място , правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (виж решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40). Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) - виж решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38. Задължението на държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на вредите (виж в този смисъл решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pecheur и Factortame, C-46/93 и C-48, т. 32, решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle, C-302/97, т. 62, решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim, C-424/97, т. 27, решение от 30 септември 2003 г. по дело Kobler, C-224/01, т. 31, решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 46). Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). Ищецът/касатор в настоящото производство сочи, че в противоречие с чл.5, §1, б. а и §3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016г. на София плод ЕООД е отказана финансова помощ на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 3.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения - Помощ, отнасяща се за доставка и разпределяне на продукти, се плаща само при представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 3.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения Помощта се изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. Видно именно от сочените от ищеца/касатор за нарушени норми на Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 на Комисията от 3.11.2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения, условията за изплащане на помощта не са абсолютни. Ето защо липсва нарушена правна норма на правото на ЕС, която да предоставя абсолютни права на частноправните субекти, като липсва и достатъчно съществено нарушение на правна норма на правото на ЕС. Следва да се посочи, че с ПМС 251 от 27.09.2016г. е приета Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод и Схема "Училищно мляко". Наредбата е издадена на основание чл.47а, ал. 4 и чл. 55г, ал.3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Изпълнението на тази наредба е възложено на министъра на земеделието, храните и горите и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /§5 от ПЗР на Наредбата/. Към датата 10.03.2017г. , на която е направена заявка за плащане от ищеца, разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредбата е действала. Противоречие между посочения текст в Наредбата и чл.5, § 1, б а от Регламента не е налице. Съгласно Регламента, ДФЗ може да откаже плащане, както на част, така и на цялата финансова помощ при определени условия. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми. На следващо място правилно административния съд е приел за неоснователен иска насочен срещу министерство на финансите и министерство на земеделието, храните и горите, тъй като съобразно гореизложеното е видно, че Наредбата е приета от Министерски съвет. Следователно министерство на финансите и министерство на земеделието, храните и горите не са приели нормативен акт в противоречие с правото на ЕС. Настоящият съдебен състав, счита за правилен извода на административния съд, че предявеният иск срещу Държавен фонд Земеделие е неоснователен., поради което не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. На последно място претендираните вреди и от правораздавателната дейност на ВАС при решаване на адм. д. 1330/2019 г., като се твърди неприлагане на правната норма на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година, с приоритет пред националната такава и не е отправено преюдициално запитване. Съдебният акт не се е отнасял до тълкуване или прилагане на норма от правото на ЕС, за да бъде разглеждано евентуално тяхно нарушение като основание на предявените искове по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Решението което е било предмет на касационна проверка пред ВАС, е било уведомително писмо за одобрение на заявката за плащане, в частта, в която по схема Училищен плод на дружеството не е одобрена финансова помощ само по отношение на неговата нищожност. След като спорът е изцяло вътрешноправен и не разкрива никаква връзка с правото на ЕС, то в подобна хипотеза въпросът за не/правилно приложение на действащото материално съюзно право изобщо не може да бъде поставян. В производството пред ВАС не е възникнало задължение за отправяне на преюдициално запитване с искане за тълкуване на норма от правото на ЕС, в този смисъл не би могло да има и нарушение на задължение от страна на ВАС. Въз основа на гореизложеното касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. С касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба за имуществени вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба на "София плод" ЕООД е неоснователна. Поради изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответниците, направили искане за това Министерство на земеделието, храните и горите, ВАС и Министерство на финансите. Тъй като делото не разкрива особена фактическа и правна сложност на същите следва да се присъдят възнаграждения в размер на минимума - суми в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение