Решение № 8009 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2011 г.

Решение № 8009 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ДФ (Държавен фонд) "Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III, № 136, представляван от Изпълнителния директор, срещу решение № 3103 от 22.06.2011 г. на Административен съд - София град, 33 състав по адм. дело № 2473/2011 г., образувано по жалба на "ДРИЙМТУР" ЕООД с адрес: с. Добревци, общ. Ябланица, обл. Ловеч, ул. "Трети март" № 1, представлявано от управителя Павлина Стефанова Терзийска. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място твърди, че оспорваната Заповед № 01-РД/3417 от 11.11.2010 г. не е издадена в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК, а напротив, съдържа всички задължителни реквизити и е изчерпателно мотивирана. В нея са посочени както правните основания за отказ от финансиране, така и подробно описание на фактическите основания. На второ място счита, че наличието на функционална несамостоятелност на проекта, с който се кандидатства, според преценката на административния орган, е с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В случая постановеният отказ се основава на изначално неизпълнение на критериите за кандидатстване, а именно установено изкуствено създаване на условия или функционална несамостоятелност за получаване на помощта, който факт е установен в един по-късен етап във връзка с разглеждане на заявлението на "Бревтур" ЕООД и административният орган добросъвестно е поискал представяне на допълнителна информация във връзка с констатирани неточности. Според касатора, ДФ "Земеделие" е приложил правилно закона, изпълнил е в цялост задълженията си и затова моли въз основа на изложените правни и фактически доводи постановеното съдебно решение да бъде отменено изцяло. От ответника - "ДРИЙМТУР" ЕООД, с. Добревци, чрез пълномощника му адв. Пенкова е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено като правилно, постановено при спазване на всички процесуални правила и норми и в съответствие със Законите на Република България и Европейското законодателство. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и отново моли да бъде оставена без уважение. Представя писмена защита с подробни съображения. В Списъка на лицата, призовани по административно дело № 11766/2011 г. погрешно е включен като заинтересована страна Министъра на земеделието и храните, тъй като той не е участвал като страна в първоинстанционното производство по адм. дело № 2473/2011 г., а от него няма постъпила касационна жалба, за да се приеме, че е жалбоподател при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК. Независимо от това, явилият се процесуален представител юрк. Панайотова е изразила становище, че поддържа жалбата и моли решението на съда да бъде отменено по становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател ДФ "Земеделие". Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението, с което е отменена заповед № 01-РД/3417 от 11.11.2010 г. на ИД на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е законосъобразно. С оглед доказателствата по делото правилно и при съобразяване с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е стигнал до извода за противоречие между фактически и правни основания на издадената заповед. Не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да остане в сила. Видно от приложената по адм. дело № 2473/2011 г. Разписка, решението на Административен съд София - град (АССГ) е съобщено на касатора на 30.06.2011 г. Касационната жалба е входирана на 14.07.2011 г., поради което е спазен законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок. В нея е записано, че се подава чрез Боян Митев - юрисконсулт, но е подписана от друг юрисконсулт - Петя Ангелова, за който се отнася и приложеното към жалбата пълномощно. Затова настоящият състав на ВАС намира, че при изписването на подателя на касационната жалба е допусната техническа грешка и че същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3103 от 22.06.2011 г. по административно дело № 2473/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 33 - ти състав ОТМЕНЯ заповед № 01-РД/3417 от 11.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. е отказано финансиране на подаденото от "ДРИЙМТУР" ЕООД заявление за подпомагане с идентификационен № 11/312/00512; с втори диспозитив съдът ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя "ДРИЙМТУР" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Добревци, представлявано от управителя Павлина Стефанова Терзийска разноски по делото в размер на 50 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като се е позовал на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция, на чл. 2б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на чл. 11а от ЗПЗП и на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията". Констатирал е, че в заповедта са изложени само фактическите основания за издаването й, а те не са подведени под хипотезата на приложимата правна норма, регламентираща законоустановените основания за отказ за финансиране. Посочил е, че цитираната норма на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 регламентира различни основания за отказ - "функционална несамостоятелност" и/или "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта", а административният орган не е разграничил на кое от тези основания, или и на двете почива неговият отказ. Неспазването на установената форма и непосочване на правното основание за издаване на един индивидуален административен акт само по себе си представлява основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като този пропуск възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта. Независимо от посоченото, съдът е осъществил контрол по прилагане на материалния закон и като се е обосновал с нормите на § 1, т. 30 от ДР на Наредба № 29 и на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ 1975/2006 е стигнал до извода, че понятието "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта" е бланкетно и следва да се тълкува за всеки отделен случай, което налага с още по-голяма сила административният орган да мотивира подробно отказа си за подпомагане. Съдът е посочил, че липсата на мотивировка препятства напълно извършването на проверка относно законосъобразността на заповедта, но за пълнота на изложението си е добавил, че изграждането на къщи за настаняване на гости в два съседни имота само по себе си не означава задължително, че е налице "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта", а също и че не представлява такова основание и обстоятелствата, че разрешенията за строеж и становищата на РИОСВ са с поредни номера, както и идентичността между доставчиците по двата проекта. Относно втората хипотеза в първия елемент от състава на нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 съдът е цитирал легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 31 от ДР на наредбата за "функционална несамостоятелност", като е установил, че липсват данни административният орган изобщо да е изследвал обстоятелството налице ли е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР. Не е мотивирана от административния орган и не е доказана цел за осъществяване на предимство, а не се сочи, нито се открива и третият елемент - несъответствие с целите на мярката. В тази връзка съдът е направил извод, че изграждането на две къщи за гости в един район биха създали повече работни места и биха насърчили по-добре предприемачеството, отколкото една и интегрирания туризъм би се развил по-добре при две къщи за настаняване на гости, отколкото при една. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоначално жалбата на "ДРИЙМТУР" ЕООД, с. Добревци е била подадена до Върховния административен съд, който с определение № 4447 от 29.03.2011 г. по адм. дело № 4117/2011 г., след като е констатирал, че не може да се обжалва мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните, а предмет на спора е първоначалния индивидуален административен акт - заповед № 01-РД/3417 от 11.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд София - град. С тази заповед (която не е приложена по адм. дело № 4117/2011 г. по описа на ВАС, нито по адм. дело № 2473/2011 г. по описа на АССГ, а се намира в Приложенията към тях), е отказано да бъде финансирано подаденото от "ДРИЙМТУР" ЕООД заявление с идентификационен номер № 11/312/00512, на стойност 517 000.53 лева. Формално погледнато, в тази заповед има посочени правни и фактически основания. При съпоставката им обаче не може да се разбере защо на практика е било отказано финансирането на проекта, който видно от приложеното също в Приложенията ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", е с наименование "Изграждане на къща за гости за интегриран селски туризъм в Община Ябланица, село Добревци". Както е констатирал и първоинстанционния съд, в цитирания чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., има няколко хипотези и няколко условия. В коя или кои точно попада конкретния случай, следва да бъде посочено от административния орган в издадения от него акт, а не те да бъдат разяснявани от пълномощника му в хода на съдебното производство. Съдът също не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена и поражда съмнение за наличие или липсата на някои обстоятелства. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен. В обжалваната заповед № 01-РД/3417 от 11.11.2010 г. са посочени само факти, от които не е ясен какъв е правния извод от тях. Никой не спори, че кандидатите за финансиране "ДРИЙМТУР" ЕООД и "БРЕВТУР" ЕООД са закупили от един и същ собственик два съседни имота, върху които ще осъществяват инвестиционните си намерения; че приложените към проектите им становища от РИОСВ са с поредни номера от една и съща дата; че са последователни и номерата на разрешенията за строеж; че двата проекта за "изграждане на къща за настаняване на гости" са идентични по структура и съдържание; че избраната фирма за изпълнител на предвидените СМР и за двата проекта е една и съща; че част от оборудването и обзавеждането на тези къщи за гости се доставя от едни и същи фирми и съвпада по вид, марка и модел; че седалищата на фирмите са на един и същи адрес и са регистрирани на една и съща дата (в различен час); че двата проекта са подадени на една и съща дата в съответната ОРА (Областна разплащателна агенция) на ДФЗ; че са използвани услугите на едни и същи проектанти и че номерата на фактурите за проектантски разходи са с поредни номера и на една и съща стойност. От така изброените безспорни факти не е направен никакъв правен извод, а направо е отказано финансирането на заявлението за подпомагане. Коя хипотеза на чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 29 от 11.08.2008 г. е имал предвид административният орган не е посочено в заповедта, а те както се каза и по-горе са: "функционална несамостоятелност" и/или "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката". Специалната норма на чл. 32 от Наредба № 29/11.08.2008 г. разпорежда при отказ за финансиране, в уведомлението изрично да се посочват мотивите за отказ, а в конкретния случай видно от уведомителното писмо до кандидата, няма изложени никакви мотиви, а само е приложена заповедта за отказа, която от своя страна, както се установи по-горе не е достатъчно мотивирана. Административният орган не се е позовал на Закона за малките и средните предприятия, за да бъдат направени каквито и да са изводи в тази насока. Оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, защото никъде в обжалваната заповед не е посочено, че е налице заобикаляне на закона от страна на бенефициентите, наличие на скрито съдружие и че е налице симулация на разделението на двата абсолютно еднакви проекта, представени от двете дружества. Тези обстоятелства касаят законосъобразността на акта и не са преценка по целесъобразност, както счита касационният жалбоподател. Фактът, че по адм. дело № 2238/2011 г. на АССГ, 23 състав е депозирано мотивирано искане за преюдициално тълкувателно запитване до Съда на ЕС за тълкуване на понятието "създаване на изкуствени условия" съгласно чл. 4, точка 8 от Регламент № 65/2011 г. е ирелевантен за настоящия казус, защото законосъобразността на административния акт се преценява към момента на постановяването му - в случая през 2010 г., като в него е цитиран друг Регламент - № 1975/2006, а освен това няма данни дали по конкретното дело е направено такова запитване, а съвсем отделен е въпроса дали то ще се приеме за допустимо. Като е отменил заповедта и е върнал преписката за ново произнасяне, Административен съд София - град е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Не се констатират твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи и решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма оплакване в касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,